Винченцо II Гонзага
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Винченцо Гонзага.
| Винченцо II Гонзага | |
| 7. херцог на Мантуа, 5. херцог на Монферат | |
 Винченцо II Гонзага от Юстус Сустерманс | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 26 декември 1627 г.
|
| Погребан | Мантуа, Италия |
| Религия | католицизъм[1] |
| Управление | |
| Период | 1626 – 1627 |
| Наследява | Фердинандо Гонзага |
| Наследник | Карло I Гонзага |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Гонзага |
| Баща | Винченцо I Гонзага |
| Майка | Елеонора Медичи |
| Братя/сестри | Франческо IV Гонзага Фердинандо Гонзага Гулиелмо Доменико Гонзага Маргарита Гонзага Елеонора Гонзага Природени: Франческо Гонзага Силвио Гонзага Елеонора Гонзага Франческа Гонзага |
| Съпруга | Изабела Гонзага ди Новелара |
| Деца | Извънбр.: Федерико Гонзага Тиберио Силвио Гонзага Луиджи Гонзага Джовани Гонзага |
| Винченцо II Гонзага в Общомедия | |
Винченцо II Гонзага (на италиански: Vincenzo II Gonzaga; * 7 януари 1594, Мантуа, Херцогство Мантуа; † 25 декември 1627, пак там) е италиански кардинал, 7-и херцог на Мантуа и на Монферат от 1626 до 1627 г. Със смъртта му изчезва прекият клон на Гонзага ди Мантуа.
Произход
[редактиране | редактиране на кода]
Той е третият син на Винченцо I Гонзага (* 1562, † 1612), 4-ти херцог на Мантуа и 2-ри херцог на Монферат, и на съпругата му Елеонора де Медичи (* 1567, † 1611). По бащина линия е внук на херцог Гулиелмо Гонзага и ерцхерцогиня Елеонора Австрийска, а по майчина – на Франческо I де Медичи, Велик херцог на Тоскана, и Йохана Австрийска. Вуйна му е кралицата на Франция Мария де Медичи. Има трима братя и две сестри:
- Франческо IV (*1586, † 1612), 5-и херцог на Мантуа и 3-ти херцог на Монферат, съпруг на Маргарита Савойска;
- Фердинандо (* 1587, † 1626) кардинал, 6-и херцог на Мантуа и 4-ти херцог на Монферат, съпруг на Камила Ретичина и на Катерина де Медичи;
- Гулиелмо Доменико (* 1589, † 1591)
- Маргарита Гонзага (* 1591, † 1632), херцогиня на Лотарингия като съпруга на Хайнрих II
- Елеонора (* 1598, † 1655), императрица на Свещената Римска империя като съпруга на Фердинанд II
Има и двама полубратя и две полусестри от две извънбрачни връзки на баща си.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Кардинал и брак
[редактиране | редактиране на кода]
Подобно на по-големия му брат Фердинандо Гонзага Винченцо също трябва да стане католически духовник. На консисторията от 2 декември 1615 г. той е назначен за кардинал-дякон от папа Павел V (но не му е дадена църква в Римския диоцез). На тайната консистория от 5 септември 1616 г. папата обаче уведомява Свещената колегия, че Винченцо, без да е получил свещенство, може да сключи и консумира брак, и следователно Консисторията, с единодушно решение на папата и кардиналите, го лишава от кардиналското достойнство и църковните облаги, свързани с него.[2] Същата година 22-годишият Винченцо се жени за 40-годишната Изабела Гонзага ди Новелара, негова роднина, дъщеря на Алфонсо I Гонзага, маркиз на Новелара. На този брак се противопоставя брат му Фердинандо, който заговорничи да бъде анулиран. След първоначално колебание Винченцо също се присъединява към брат си и срещу жена му е инсценирано фалшиво обвинение в магьосничество. Въпреки това тя, вместо да отговори на обвиненията, като остане в Мантуа (където се страхува, че ще бъде убита), се предава на папата. Последващият процес я оправдава по всички обвинения.
Управление
[редактиране | редактиране на кода]Когато на 29 откомври 1626 г. брат му Фердинандо умира, Винченцо го наследява в управлението на Херцогство Мантуа, получавайки императорска инвеститура на 8 февруари 1627 г.
По време на краткия период на своето управление той е запомнен най-вече с продажбата на част от художествената колекция на Гонзага, известната Галерия Челесте, продадена за доста висока сума (най-скъпото придобиване на произведения на изкуството от Кралския дом на Англия), но считана за сравнително ниска заради качеството на произведенията, на краля на Англия Чарлз I[3], съпруг на първата му братовчедка Хенриета-Мария дьо Бурбон, чрез търговеца на произведения на изкуството Даниел Нис.
Винченцо II идва на власт със съзнанието, че е последният мъжки член на основното семейство, че бракът му все още не е анулиран (което прави нов брак невъзможен) и че е заплашван от присъда от страна на Съда на Свещената рота. Освен това здравето му е влошено, въпреки че е едва на 33 г. Следователно е необходимо да се определи кадетски клон на семейството, който да наследи основния. Основните европейски сили внимателно разглеждат този избор, като всяка от тях настоява за своя фаворит: Испания и Империята за клона Гонзага ди Гуастала, а Франция – за Гонзага-Невер. Изборът пада върху Карло I Гонзага-Невер, братовчед на бащата на Винчецо, на чието семейство, въпреки противното мнение на императора, е поверено династичното унаследяване, тъй като то е най-близкият клон по родство и произлиза, за разлика от по-далечните клонове, от първия херцог на Мантуа Федерико II. На 25 декември 1627 г., вече на прага на смъртта, Винченцо дава съгласие за брака между Карло II Гонзага-Невер (син на Карло I Гонзага-Невер) и племенницата си Мария Гонзага, дъщеря на покойния херцог Франческо IV. След сватбата Винченцо II умира: отказът на император Фердинанд II да одобри наследяването на Карло I Гонзага-Невер предизвиква избухването на Войната за мантуанското наследство. След смъртта на Винченцо на 25 декември 1627 г. прекият клон на семейство Гонзага от Мантуа изчезва.
Брак и потомство
[редактиране | редактиране на кода]Има четири извънбрачни сина:[4][5]
От Луиджа „Испанката“ има един син:
- Луиджи Гонзага († като бебе)
От Паола Скарпели има един припознат син:
- Федерико Гонзага (* 1619, † 1630), абат на Лучедио
От неизвестни жени има двама сина:
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ gnzgv // Посетен на 22 август 2023 г.
- ↑ The Cardinals of the Holy Roman Church-Gonzaga
- ↑ Vincenzo II, settimo duca di Mantova // Архивиран от оригинала.
- ↑ Cronaca universale della città di Mantova. Volume I // Архивиран от оригинала на 3 март 2016. Посетен на 4 юли 2025.
- ↑ P. Litta. Famiglie celebri di Italia. Gonzaga di Mantova
- Coniglio, Giuseppe, I Gonzaga. Varese: Dall'Oglio. (1967)
- Giuseppe Coniglio, I Gonzaga. Varese, Dall'Oglio, 1967
- Lorenzo Bignotti, La Zecca di Mantova e Casale (Gonzaga). Mantova, Grigoli, 1984
- Riccardo Braglia, I Gonzaga. Il mito, la storia, Artiglio, 2002
- Pompeo Litta, Gonzaga di Mantova, collana Famiglie celebri italiane, Milano, Giulio Ferrario, 1834
- Vincenzo II Gonzaga, в Dizionario di storia, Istituto dell'Enciclopedia Italiana, 2010
- Vincènzo II, на sapere.it, De Agostini
- Gonzaga, Vincenzo (1594 – 1627) Архив на оригинала от 2016-03-03 в Wayback Machine.: Salvador Miranda: The Cardinals of the Holy Roman Church, online, fiu.edu, Florida International University
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vincenzo II Gonzaga в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
