Винченцо II Гонзага

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Винченцо II Гонзага
7. херцог на Мантуа,
5. херцог на Монферат
Винченцо II Гонзага от Юстус Сустерманс
Винченцо II Гонзага от Юстус Сустерманс

Роден
Починал
ПогребанМантуа, Италия

Религиякатолицизъм[1]
Управление
Период1626 – 1627
ПредшественикФердинандо Гонзага
НаследникКарло I Гонзага
Герб
Семейство
РодГонзага
БащаВинченцо I Гонзага
МайкаЕлеонора Медичи
Братя/сестриЕлеонора Гонзага
Маргарита Гонзага
Фердинандо Гонзага
Франческо IV Гонзага
СъпругаИзабела Гонзага ди Новелара
Винченцо II Гонзага в Общомедия

Винченцо II Гонзага (на италиански: Vincenzo II Gonzaga; * 7 януари 1594, Мантуа; † 25 декември 1627, Мантуа) е херцог на Мантуа и на Монферат от 1626 до 1627 г.

Живот[редактиране | редактиране на кода]

Винченцо II Гонзага, от Рубенс

Произлиза от династията Гонзага. Той е третият син на херцог Винченцо I Гонзага (1562 – 1612) и Елеонора де Медичи (1567 – 1611), дъщеря на Франческо I де Медичи (1541 – 1587), Велик херцог на Тоскана, и Йохана Австрийска (1547 – 1578), дъщеря на император Фердинанд I. Майка му е сестра на Мария де Медичи. Брат е на Елеонора Гондзага (1598 – 1655), която се омъжва за император Фердинанд II.

Както по-големия му брат Фердинандо Гондзага, той трябва да стане католически духовник. През 1615 г. Винченцо става кардинал. Скоро напуска службата си и се жени през 1616 г. за Изабела Гондзага ди Новелара, дъщеря на маркграф Алфонсо Гондзага от Новелара. Той остава, както и брат му, бездетен.

Фердинандо Гонзага умира на 29 октомври 1626 г. Винченцо става негов наследник като херцог, но умира обаче на 25 декември 1627 г., на 33 години. В деня на смъртта си той жени своята племенница Мария Гондзага (1609 – 1660), единствена дъщеря на най-големия му брат Франческо Гондзага, за Карло II Гондзага (1580 – 1637), херцог на Невер и Ретел и внук на Федерико II Гондзага, и я прави своя наследничка. Това води до избухване на Войната за Мантуанското наследство (1628 – 1631) между Франция и Хабсбургите, при която през 1630 г. Мантуа е окупирана и разграбена от императорските войски.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Coniglio, Giuseppe, I Gonzaga. Varese: Dall'Oglio. (1967).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  1. gnzgv // Посетен на 22 август 2023 г.