Владимир Бартол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Бартол
Vladimir Bartol 1953.jpg
Владимир Бартол, 1953 г.
Роден 24 февруари 1903 г.
Починал 12 септември 1967 г. (64 г.)
Професия писател
Националност Флаг на Словения Словения
Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg СФРЮ
Активен период 1927-1967
Жанр исторически роман
Известни творби „Аламут”
Владимир Бартол в Общомедия

Владимир Бартол (на шведски: Vladimir Bartol) е словенски драматург, есеист и писател на произведения в жанра съвременен и исторически роман, един от класиците в словенската литература.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Бартол е роден на 24 февруари 1903 г. в населения със словенци квартал Сан Джовани в Триест, Австро-Унгария (сега в Италия). Трето от седемте деца на семейството на Грегор Бартол, пощенски служител, и Марица Нализек, учителка, редакторка и писателка. Баща му го запалва по биологията, а майка му по живописта. Учи в Триест, като по време на Първата световна война е в немско училище, а след войната е в тайна частна словенска гимназия. През 1919 г. семейството се мести в Любляна и там завършва средното си образование през 1921 г. Записва се в университета в Любляна във факултета по биология и философия и допълнително учи география.

В Любляна среща младия словенски философ Клемент Юг, който го запознава с произведенията на Фридрих Ницше и Зигмунд Фройд, и ги популяризират в Югославия. Завършва през 1925 г. В периода 1926-1927 г. учи със стипендия биология и психология в Сорбоната. През 1928 г. отбива военната си служба в Петроварадин и Нови Сад в Първи въздушно-разузнавателен полк.

През 1929 г. става коректор на „Ютро“, а през 1933-1934 г. е издател на седмично словенско списание в Белград. При отсъствие на приятеля си Янез Загар организира някои издания на списание „Modra ptica“. След това се завръща в Любляна, където работи като писател на свободна практика. От 1930-те години работи в Сдружението на словенските писатели. По покана на литературния критик Йосип Видмар през 1941 г. се присъединява към Съпротивата срещу нацистката окупация на Югославия и става ковчежник на културната пропагандна секция.

След войната е секретар на Люблянската драма в продължение на няколко месеца, а в периода 1946-1956 г. е ръководител на отдела за наука и изкуство и председател на Словенско-хърватската образователна асоциация в Триест. През 1956 г. става преподавател в Словенската академия на науките и изкуствата в Любляна, а през 1960 г. става ръководител на научния ѝ отдел.

Първоначално пише кратка проза и драма. Първият му разказ е публикуван през 1927 г., а през 1932 г. е публикувана и пиесата му „Lopez“. Разказите му са публикувани в сборника „Al Araf“.

През 1938 г. е публикуван най-известният му роман „Аламут“. Той се счита за алегория на съпротивителната организация TIGR срещу италианския фашизъм и репресиите на режима над словенското малцинство в Италия. Първото издание на романа иронично е посветено на Бенито Мусолини. Историко-философския приключенски роман представя историята на Хасан ибн Сабах, шиитски духовен водач, мистик, убиец, аскет, политически революционер и основоположник и първи Велик майстор на ордена на федаините-асасини, съученик на Омар Хаям и Низам ал Мулк, по-късния Велик везир на Селджукската империя и първа видна жертва на асасините. Той изгражда в крепостта „Аламут“ мощен орден със строго йерархизирана пирамидална структура, състояща се от седем нива на посвещение, организация развита от тамплиерите, а по-късно и от други тайни общества. През 1939 г. получава за него наградата Бановина. Романът вдъхновява писателя Уилям Бъроуз за романа му „Голият обяд“ и създателите на поредицата видеоигри „Assassin's Creed“. Книгата е издавана в световен мащаб над 70 пъти и на над 30 езика.

През 1957 г. публикува сборника с хумористични разкази „Tržaške humoreske“, в който герои на 3 от разказите са словенският журналист Якомин Перто и италианският бонвиван Еторе Мангиалупи. Особено интересна е „Tržaška novela 1948“ за истинската среща в Триест между Бартол и драматурга Антон Ненован.

В допълнение към художествените си произведения пише много критични статии и публицистика. От 1929 г. започва да пише театрална критика и публикува над 300 статии през следващите десетилетия. Пише литературни и художествени критики, прегледи на някои произведения в областта на философията и психоанализата, биографии, некролози, паметници и др. Като учен писателят събира и изследва пеперуди.

Владимир Бартол умира на 12 септември 1967 г. в Любляна.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • Lopez (1932) – пиеса
  • Al Araf (1935) – сборник разкази
  • Alamut (1938)
    Аламут, изд.: ИК „Парадокс“, София (2016), прев. Александра Ливен, Георги Стойчев
  • Empedokles (1945) – пиеса
  • Tržaške humoreske (1957) – сборник разкази
  • Čudež na vasi (1984)
  • Don Lorenzo (1985) – новела
  • Med idilo in grozo (1988) – сборник новели
  • Zakrinkani trubadur (1993) – сборник есета
  • Mladost pri Svetem Ivanu (2001) – автобиография

Книги за писателя[редактиране | редактиране на кода]

  • Un paradis à l'ombre des épées: Nietzsche et Bartol (2010) – от Яд Хатем

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]