Владимир Милойчич

Владимир Милойчич Vladimir Milojčić
Немски археолог-праисторик
Роден	7 февруари 1918 г. Загреб, Югославия
Починал	19 февруари 1978 г. Хайделберг (Германия)
Националност	Хърватия
Учил във	висше в Белград и Виена
Работил в	Мюнхенски университет Хайделбергски университет

Владимир Милойчич (на хърватски: Vladimir Milojčić) е немски археолог – праисторик, професор в университета в гр. Хайделберг (Германия).

Биография

Владимир Милойчич е роден на 7 февруари 1918 г. в гр. Загреб (Югославия). Починал на 19 февруари 1976 г. в гр. Хайделберг, Германия. Започва висшето си образование през 1938 г. в Белградския университет. Тогава е бил студент на проф. Милое Васич. По време на обучението си участва в теренните археологически проучвания на: крепостта Калемегдан (с ръководител Вилхелм Унверзагт), на късноантичната крепост Юстиниана Прима (с ръководител В. Петкович) и Вучедол (с ръководител Роберт Рудолф Шмид). За него това е била една добра школа. Там придобива и ценни познания относно практическото провеждани на теренни археологически проучвания.

През 1942 г. се премества да учи във Виена. Продължава обучението си при проф. Освалд Менгин. През март 1944 г. получава докторска степен в същия университет. Дисертацията му е на тема „Ранния неолит в Сърбия“ (Das ältere Neolithikum in Serbien).

През периода 1945 – 1946 г. той, заедно с Геро фон Мерхарт, пише хабилитационен труд на тема „Приноси към абсолютната и относителната хронология на най-ранната каменна епоха и индоевропейския проблем“ (Beiträge zur absoluten und relativen Chronologie der jüngeren Steinzeit und zum Indogermanenproblem).

Владимир Милойчич е бил асистент на проф. Йоахим Вернер в университета “Лудвиг Максимилиан” в гр. Мюнхен (Германия). През 1947 год. се хабилитира в същия университет. От 1954 до 1956 г. работи там като заместващ професор. През 1956 год е назначен за редовен професор в катедрата по пра- и ранна история в Саарландския университет. Напуска това място през 1958 г. и става професор в Хайделбергския университет, където остава до смъртта си.

От 1963 год. Владимир Милойчич е редовен член на Хайделбергската академия на науките. През периода 1968 —1974 г. е секретар на същата Академията. Женен е за Йохана Милойчич (фон Зумбуш) (* 1927; † 1991), която е дъщеря на дерматолога Лео фон Зумбуш и внучка на интерниста Фридрих фон Мюлер. Има един син и две дъщери. Една от дъщерите му, Александра Лоте Милойчич (* 1949, † 2010), също е доктор по археология. Тя е омъжена за археолога Зигмар фон Шнурбайн (Siegmar von Schnurbein), дълггодишен директор на Римо-германската комисия на Германския археологически институт във Франкфурт на Майн (от 1981 г. като зам. директор, а от 1990 г. до 2006 г. — директор).

Библиография

• Das ältere Neolithikum in Serbien. Maschinenschriftliche Dissertation, Universität Wien 1944.
• Chronologie der jüngeren Steinzeit Mittel- und Südosteuropas. Mann, Berlin 1949.
• Die prähistorische Siedlung unter dem Heraion (= Samos. Band 1). Reichert, Wiesbaden 1961.
• с Joachim Boessneck и Maria Hopf: Die deutschen Ausgrabungen auf der Argissa-Magula in Thessalien 1: Das präkeramische Neolithikum sowie die Tier- und Pflanzenreste (= Beiträge zur ur- und frühgeschichtlichen Archäologie des Mittelmeer-Kulturraumes. Band 2). Habelt, Bonn 1962.
• с други автори: Paläolithikum um Larissa in Thessalien (= Beiträge zur ur- und frühgeschichtlichen Archäologie des Mittelmeer-Kulturraumes. Band 1). Habelt, Bonn 1965.
• Bericht über die Ausgrabungen und Bauuntersuchungen in der Abtei Frauenwörth auf der Fraueninsel im Chiemsee 1961–1964 (= Abhandlungen der Bayerischen Akademie der Wissenschaften Philosophisch-Historische Klasse. Neue Folge, Heft 65). 3 Teile, Verlag der Bayerischen Akademie der Wissenschaften, München 1966 ; ).
• Редактор: Kolloquium über frühmittelalterliche Skulptur.;
  • Band 1: Vortragstexte. 1968. von Zabern, Mainz 1969.
• с Harald Hauptmann: Die Funde der frühen Dimini-Zeit aus der Arapi-Magula Thessaliens (= Beiträge zur ur- und frühgeschichtlichen Archäologie des Mittelmeerkulturraumes. Band 9). Habelt, Bonn 1969.
• с Johanna Milojcic-von Zumbusch: Die deutschen Ausgrabungen auf der Otzaki-Magula in Thessalien 1: Das frühe Neolithikum (= Beiträge zur ur- und frühgeschichtlichen Archäologie des Mittelmeer-Kulturraumes. Band 10/11). 2 Teilbände, Habelt, Bonn 1971, ISBN 3-7749-1158-4.
• Редактор: Kolloquium über spätantike und frühmittelalterliche Skulptur.;
  • Band 2: Vortragstexte. 1970. von Zabern, Mainz 1971;
  • Band 3: Vortragstexte. 1972. von Zabern, Mainz 1974.
• с Eva Hanschmann: Die deutschen Ausgrabungen auf der Argissa-Magula in Thessalien 3: Die frühe und beginnende mittlere Bronzezeit (= Beiträge zur ur- und Frühgeschichtlichen Archäologie des Mittelmeer Kulturraumes. Band 13/14). 2 Teilbände, Habelt, Bonn 1976.
• с други автори: Die deutschen Ausgrabungen auf Magulen um Larisa in Thessalien 1966. Agia Sofia-Magula, Karagyoes-Magula, Bunar Baschi (= Beiträge zur ur- und frühgeschichtlichen Archäologie des Mittelmeer-Kulturraumes. Band 15). Habelt, Bonn 1976, ISBN 3-7749-1330-7.
• Die deutschen Ausgrabungen auf der Otzaki-Magula in Thessalien. Supplement 2: Die mittelneolithische Siedlung (= Beiträge zur ur- und frühgeschichtlichen Archäologie des Mittelmeer-Kulturraumes. Band 20,2). Habelt, Bonn 1983.
• Die deutschen Ausgrabungen auf der Otzaki-Magula in Thessalien. Supplement 3: Das späte Neolithikum und das Chalkolithikum, Stratigraphie und Bauten (= Beiträge zur ur- und frühgeschichtlichen Archäologie des Mittelmeer-Kulturraumes. Band 20,3). Habelt, Bonn 1983.