Водовъртеж

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Водовъртежът в залива Кориврекан в Шотландия е третият най-голям в света.

Водовъртеж е въртяща се водна маса, породена от противоположни течения или сблъскването на течение с препятствие. В тесните океански проливи с бързо течащи води, водовъртежите често се причиняват от приливи и отливи.

Някои истории разказват за кораби, които биват всмуквани от водовъртежи, но само малките плавателни съдове са застрашени от този феномен.[1] Малки водовъртежи могат да се наблюдават при речни бързеи[2] или при съоръжения, създадени от човека, като преливници и язовирни стени. Големите водопади, като например Ниагарския водопад, могат да създават силни водовъртежи.

Известни водовъртежи[редактиране | редактиране на кода]

Водовъртежът до Норвегия – илюстрация от Олаф Магнус върху Carta Marina, 1539 г.

Салстраумен[редактиране | редактиране на кода]

Салстраумен.

Водовъртежът Салстраумен е най-силният водовъртеж на Земята. Намира се близо до Северния полярен кръг,[3] югоизточно от град Бодо в Норвегия. Проливът в най-тясната си част е широк 150 m, а водата преминава през канала четири пъти дневно.[4] Изчислено е, че 400 милиона кубични метра вода преминават през тесния пролив на всеки шест часа.[5] Водата придобива кремав цвят и е най-бурна по време на прилив. Събитието се радва на вниманието на туристи.[4] Водовъртежът достигат скорост от 40 km/h,[6] а средната му скорост е 13 km/h. Тъй като корабоплаването е опасно в този пролив, само малък промеждутък от време е подходящ за преминаване на големите кораби.[3] Впечатляващата му сила се поражда от най-силният прилив на света, който настъпва на едно и също място по време на новолуние и пълнолуние. Тесен канал с дължина 3 km свързва външния солен фиорд с голямото му продължение, което причинява колосален прилив, даващ началото на Салстраумен.[7]

Москстраумен[редактиране | редактиране на кода]

Москстраумен е необичайна система от водовъртежи в откритото море на Лофотенските острови близо до норвежкия бряг. Това е вторият най-мощен водовъртеж в света, като скоростта на теченията му достигат 32 km/h. Споменава се в няколко книги и филми.[3]

Москстраумен се образува от комбинацията на мощни полудневни приливи и необичайната форма на морското дъно, с плитък хребет между островите Москенесьой и Верьой, което засилва завъртането на приливните течения.[6]

Измислените илюстрации на водовъртежа от Едгар Алан По, Жул Верн и други автори го описват като гигантско кръгло завихряне, което допира дъното на океана.[8] По описва този феномен в кратката си история Спускане в Маелстрьом от 1841 г.[6] В тази история за Маелстрьом, двама рибари са погълнати от водовъртежа, а единият от тях оцелява по чудо.[9]

Кориврекан[редактиране | редактиране на кода]

Кориврекан.

Кориврекан е тесен пролив между островите Джура и Скарба в Аргайл анд Бют, Шотландия. Това е третият най-голям водовъртеж в света.[3] Приливите и отливите от запад могат да изтласкат водите на Кориврекан чрез вълни с височина над 9 метра, а тътенът на водовъртежа, който може да достигне скорост от 18 km/h, може да се чуе на 16 km. Макар първоначално проливът да е класифициран като неплавателен от Британските ВМС, той по-късно е прекатегоризиран като „изключително опасен“.[3]

Екип от шотландски независими продуценти решава да хвърли манекен в Кориврекан със спасителна жилетка и дълбокомер. Манекенът е погълнат и изхвърлен надолу по течението, а дълбокомерът показва 262 m и има следи от влачене по дъното на голямо разстояние.[10]

Други известни водовъртежи[редактиране | редактиране на кода]

Водовъртежите Наруто.

Водовъртежът Олд Соу се намира между Диър Айлънд, Ню Брънзуик, Канада и Муус Айлънд, Мейн, САЩ. Сравняван е с прасе, тъй като издава остър звук, когато достигне пълна мощ от 27 km/h.[6] По-малките водовъртежи около Олд Соу са известни като „прасенца“.[3]

Водовъртежите Наруто се намират в пролива Наруто близо до остров Аваджи в Япония и достигат скорост от 26 km/h.[6]

Тесният пролив Френч Пас разделя остров д'Юрвил от северната част на Южен остров в Нова Зеландия. През 2000 г. водовъртеж в пролива хваща в капан гмуркащи се ученици, което довежда до смъртни случаи.[11]

Опасности[редактиране | редактиране на кода]

Мощните водовъртежи могат да убиват злощастни моряци, но тяхната мощ често е преувеличавана от миряните.[12] Не съществуват реални истории за големи кораби, които да са били засмукани от водовъртеж.

Все пак, временните водовъртежи, предизвикани от големи инженерни бедствия, са способни да потапят големи кораби. Известен пример за това е бедствието, възникнало при сондажни работи на 20 ноември 1980 г. в езерото Пеньор, Луизиана. Сондажна платформа, единадесет шлепа, няколко дървета и площи от околния терен са потопени от водовъртеж. Дни след бедата, когато водното налягане е изравнено, девет от единадесетте шлепа изскачат от водовъртежа на повърхността на езерото. Това не е естествен водовъртеж, тъй като е предизвикан от подводен сондаж, който пробива покрива на солна мина. Езерото започва да се източва в мината, докато тя се запълва и нивото на водата се стабилизира.[13][14][15]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. 10 Magnificent Maelstroms. WebEcoist.
  2. The Family Encyclopedia of Natural History. The Hamlyn Publishing Group, 1982. ISBN 0-7112-0225-7. с. 246.
  3. а б в г д е Doyle, James. A Young Scientist's Guide to Defying Disasters. Gibbs Smith, 1 март 2012. ISBN 978-1-4236-2441-7. с. 15.
  4. а б Brown, Jules. The Rough Guide to Barcelona. Rough Guides, 2004. ISBN 978-1-84353-218-7. с. 355. Посетен на 25 май 2016.
  5. Michelin Travel Publications (Firm). Scandinavia – Finland. Michelin Travel Publications, 2001. ISBN 978-2-06-000140-1. с. 201. Посетен на 25 май 2016.
  6. а б в г д Compton, Nic. Why Sailors Can't Swim and Other Marvellous Maritime Curiosities. Bloomsbury Publishing, 28 юли 2013. ISBN 978-1-4081-9263-4. с. 78 – 79.
  7. Saltstraumen. // Store Norske Leksikon. Посетен на 23 май 2016. (на норвежки)
  8. B. Gjevik, H. Moe and A Ommundseb, „Strong Topographic Enhancement of Tidal Currents: Tales of the Maelstrom“, University of Oslo, working paper, 5 септември 1997. Gjevik, B. и др. Sources of the Maelstrom. // Nature 388 (6645). 1997. DOI:10.1038/42159. с. 837 – 838.
  9. James Kenney. Thriving in the Crosscurrent: Clarity and Hope in a Time of Cultural Sea Change. Quest Books, 19 декември 2012. ISBN 978-0-8356-3019-1. с. 143–.
  10. Equinox: Lethal Seas. // UK and US co-production by Northlight, „Lethal Seas“ UK Channel 4, „Sea Twister!“ US Discovery Channel, covers several notable maelstroms.
  11. Smith, I R. In the matter of an inquest into the deaths of Narelle Taniko te Purei, Ricki Graeme McDonald and Michael David Welsh. // Nelson District Coroner, 14 април 2003.
  12. MythBusters Episode 56: Killer Whirlpool. Mythbustersresults.com.
  13. Stephen Pile. The Not Terribly Good Book of Heroic Failures: An intrepid selection from the original volumes. Faber & Faber, 4 октомври 2012. ISBN 978-0-571-27734-6. с. 146–.
  14. Richard Heggen. Underground Rivers: From the River Styx to the Rio San Buenaventura, with occasional diversions. Richard Heggen, 16 януари 2015. GGKEY:BS7JB1BB957. с. 1108–.
  15. And away goes the lake down the drain!. // Archive of tripod.com. Посетен на 23 май 2016.