Волски език
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |
Волски език | ||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||
Волски език в Общомедия | ||||||||||||||
[ редактиране ] |
Волският език (Asplenium scolopendrium) (известен е и с по-старите си класификации като Phyllitis scolopendrium (L.) и Scolopendrium vulgare Sm.) е тревисто многогодишно растение. Един от най-разпространените видове от отдел Папратовидни в България. Има късо коренище, от което излизат сравнително едри листа 10-60 cm. дълги, кожести, голи, с широко до линейно ланцетна петура, широка 5-7 cm. Дръжката е къса, спорите са наредени от двете страни на средната жилка, косо спрямо нея и успоредни помежду си, дълги 8-18 mm.
Разпространение[редактиране | редактиране на кода]
Расте по влажни, сенчести, скалисти места, главно в широколистни гори, най-често в дъбовия пояс до 1400 m н.в. Спороноси: юли-август
Употребяема част[редактиране | редактиране на кода]
Използва се цялата надземна част, която се събира през лятото.
Приложение[редактиране | редактиране на кода]
Употребява се като леко затягащо средство, действа благотворно на черния дроб и жлъчката, далака и пикочните органи. Използва се още като сигурно средство против кашлица и белодробни заболявания.
Начин на употреба[редактиране | редактиране на кода]
10 g волски език на 1 l вода се вари 10 – 15 минути. Пие се топло като чай три пъти дневно преди или по време на храна.