Волфганг Хилбиг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Волфганг Хилбиг
Wolfgang Hilbig
Роден 31 август 1941 г.
Починал 2 юни 2007 г. (65 г.)
Берлин, Германия
Професия писател
Националност Флаг на Германия Германия
Жанр стихотворение, роман, разказ, есе
Награди Награда Ингеборг Бахман (1989)
Награда Георг Бюхнер (2004)

Волфганг Хилбиг (на немски: Wolfgang Hilbig) е немски писател, автор на стихотворения, романи, разкази и есета.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Волфганг Хилбиг е роден в Тюрингия през 1941 г. в разгара на Втората световна война. По време на Битката при Сталинград баща му е обявен за безследно изчезнал.

След осемгодишно училищно образование в родното си градче Мойзелвиц Хилбиг изучава професията на стругар. Отбива военната си сужба в Националната народна армия на ГДР. После работи като машинен техник, изкопчия и монтьор към открития рудник за кафяви каменни въглища в Мойзелвиц.

През 1967 г. неговото предприятие го праща в Кръжок на пишещи работници в Лайпциг. Но само след една година талантливият самоук е изключен, понеже рецитираните от него стихотворения остават напълно неразбрани.

Преди това насилственото смазване на Пражката пролет хвърля Хилбиг в дълбока душевна криза.

През лятото на 1968 г. участва в неразрешено от властите литературно четене на туристически кораб в язовир край Лайпциг, което довежда до нови политически репресии за неколцина поети, но също така разкрива поетическото дарование на Хилбиг.

След като по неволя живее при пишещи приятели в Лайпциг, през 1970 г. Хилбиг се завръща в родното си градче и там работи като огняр в държавно предприятие.

Дълго време не го публикуват. Когато през 1979 г. стихосбирката му „Отсъствие“ („Abwesenheit“) излиза в Западна Германия, Хилбиг е арестуван за два месеца и после освободен, без да му е повдигнато обвинение. Преселва се в Източен Берлин, където също си намира работа като огняр.

Под влияние и съдействието на Франц Фюман през 1979 г. става писател на свободна практика и на редуване живее в Източен Берлин и Лайпциг.

През 1985 г. успява с туристическа виза да напусне ГДР и да се пресели в Западна Германия.

От 1994 до 2002 г. е женен за писателката Наташа Водин и живее със семейството си в Берлин.

За творчеството си Хилбиг е удостоен с редица литературни отличия, сред които изпъкват наградите Ингеборг Бахман (1989) и Георг Бюхнер (2004).

Член е на Немската академия за език и литература в Дармщат, Свободната академия на изкуствата в Лайпциг, Саксонската академия на изкуствата[1] и Баварската академия на изящните изкуства.[2]

На 2 юни 2007 г. Волфганг Хилбиг умира в Берлин от рак на 65-годишна възраст.[3]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • Abwesenheit, Gedichte, 1979
  • Die Versprengung, Gedichte, 1986
  • Bilder vom Erzählen, 2001,
  • Gedichte Band 1 der Werke (Gesamtausgabe), 2008

Романи и разкази[редактиране | редактиране на кода]

  • Unterm Neomond, Erzählungen, 1982
  • Der Brief. Drei Erzählungen, 1985
  • Die Territorien der Seele, Fünf Prosastücke, 1986
  • Die Weiber, 1987
  • Eine Übertragung, Roman, 1989
  • Über den Tonfall, Drei Prosastücke, 1990
  • Alte Abdeckerei, Erzählung, 1990
  • Die Kunde von den Bäumen, 1992
  • Grünes grünes Grab, Erzählungen, 1993
  • „Ich“, Roman, 1993
  • Die Arbeit an den Öfen, 1994
  • Das Provisorium, Roman, 2000
  • Der Schlaf der Gerechten, Erzählungen, 2002

Сборници и други[редактиране | редактиране на кода]

  • Die Arbeiter, 1976
  • Stimme Stimme, 1983
  • Das Meer in Sachsen, Prosa und Gedichte, 1991
  • Zwischen den Paradiesen, Lyrik und Prosa. Mit einem Essay von Adolf Endler, 1992
  • Abriß der Kritik, 1995
  • Erzählungen, 2002
  • Der Geruch der Bücher, Prosa und Gedichte. Gelesen vom Autor. Hörbuch-CD, 2002
  • Dichtung des 20. Jahrhunderts: Meine 24 sächsischen Dichter, Hrsg. Gerhard Pötzsch, 2009

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]