Волфганг Хилдесхаймер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Волфганг Хилдесхаймер
Wolfgang Hildesheimer
Роден 9 декември 1916 г.
Починал 21 август 1991 г. (74 г.)
Професия поет, белетрист, художник, драматург
Националност Флаг на Германия Германия
Активен период 1952-1991
Подпис Hildesheimer Signature.jpg
Уебсайт Страница в IMDb
Волфганг Хилдесхаймер в Общомедия

Волфганг Хилдесхаймер (на немски: Wolfgang Hildesheimer) е немски поет, белетрист, художник, драматург и автор на радиопиеси.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Хамбург в еврейско семейство.

Младежките си години Хилдесхаймер прекарва в Холандия и Манхайм, пребивава в Англия и Палестина, където родителите му емигрират през 1933 г., след като на власт в Германия идва Хитлер. Хилдесхаймер следва живопис и графика в Лондон. По време на войната служи в английската армия и участва като преводач в Нюрнбергския процес. От 1952 г. се установява в Швейцария като писател на свободна практика, става член на Немската академия за език и литература в Дармщат и на литературното сдружение Група 47.

Литературния си път Волфганг Хилдесхаймер започва с гротескни сатирични разкази, насочени срещу морала на немския дребен буржоа – сборника „Безмилостни легенди“ (1952). Публикува романа „Раят на фалшивите птици“ (1953) и сборниците с разкази „Отнасям сова в Атина“ (1956) и „Напразни записки“ (1963). Насочва се към драмата и си създава име като автор на поредица от пиеси в стила на театъра на абсурда. Голям интерес предизвиква романът му „Тинсет“ (1965), изграден като асоциативна поредица от истории, които анализират нарушеното самосъзнание на съвременния човек. Следват романът „Мазанте“ (1973) и романизираната биография „Моцарт“ (1977).

Признание[редактиране | редактиране на кода]

За творчеството си Волфганг Хилдесхаймер е отличен с наградата „Рудолф Александер Шрьодер“ на град Бремен (1966), престижната литературна награда Георг Бюхнер (1966) и „Голямата литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“ (1982).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„Безмилостни легенди“
(1952)
  • 1952: Lieblose Legenden, Erzählungen
  • 1953: Paradies der falschen Vögel, Roman
  • 1953: Begegnung im Balkanexpreß, Hörspiel
  • 1954: An den Ufern der Plotinitza, Hörspiel
  • 1954: Prinzessin: „Turandot“, Hörspiel
  • 1955: Der Drachenthron, Komödie
  • 1955: Das Opfer Helena, Hörspiel
  • 1958: Pastorale oder Die Zeit für Kakao, Theaterstück
  • 1960: Herrn Walsers Raben, Hörspiel
  • 1960: Über das absurde Theater, Rede
  • 1961: Die Eroberung der Prinzessin Turandot, Theaterstück
  • 1961: Die Verspätung, Theaterstück
  • 1962: Vergebliche Aufzeichnungen. Programmatische Prosa
  • 1965: Tynset, Roman
  • 1970: Mary Stuart, Theaterstück
  • 1971: Zeiten in Cornwall
  • 1973: Masante, Roman
  • 1977: Mozart, Biografie
  • 1981: Marbot. Eine Biographie, Fiktive Biografie
  • 1983: Mitteilungen an Max über den Stand der Dinge und anderes
  • 1991: Gesammelte Werke in sieben Bänden

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]