Всекиму своето кино
Облик
Всекиму своето кино | |
Chacun son cinéma: une déclaration d'amour au grand écran | |
Режисьори | Клод Льолуш Роман Полански Алехандро Гонсалес Иняриту Тео Ангелопулос Джейн Кемпиън Майкъл Чимино Дейвид Кронънбърг Мануел де Оливейра Аки Каурисмеки Аббас Киаростами Такеши Китано Андрей Кончаловски Дейвид Линч Валтер Салис Гас Ван Сант Ларс фон Триер Вим Вендерс Уонг Карвай Джан Имоу Джоуел Коен Итън Коен |
---|---|
Продуценти | Жил Жакоб |
Сценаристи | Аки Каурисмеки Андрей Кончаловски Уонг Карвай Джан Имоу Алехандро Гонсалес Иняриту |
В ролите | Дейвид Кронънбърг[1][2] Емили Дьокен[1] Жана Моро[1] Джош Бролин[1] Ларс фон Триер[3][1] Майкъл Лонсдейл[1] Мишел Пиколи[1][2] Такеши Китано[3][1] Изабел Аджани Анук Еме Уилям Дефо Марчело Мастрояни Ким Новак |
Музика | Хауърд Шор |
Филмово студио | Кинофестивал в Кан |
Жанр | Експериментален филм |
Премиера | 20 май 2007 г. |
Времетраене | 119 минути |
Страна | Франция |
Език | френски език английски език италиански език мандарин иврит датски език японски език испански език |
Външни препратки | |
IMDb Allmovie |
„Всекиму своето кино“ (на френски: Chacun son cinéma: une déclaration d'amour au grand écran) е френски експериментален филм от 2007 година.[4]
Създаден е по поръчка на Кинофестивала в Кан по повод неговата 60-а годишнина, като е съставен от 34 няколкоминутни филма на различни известни режисьори, обединени от общия мотив за киното и киносалоните.[5]
Режисьори и филмови сегменти
[редактиране | редактиране на кода]- Реймон Дьопардон – Cinéma d'été
- Такеши Китано – One Fine Day
- Тео Ангелопулос – Trois minutes
- Андрей Кончаловски – Dans le noir
- Нани Морети – Diario di uno spettatore
- Хоу Сяосиен – The Electric Princess Picture House
- Братя Дарден – Dans l'obscurité
- Братя Коен – World Cinema
- Алехандро Гонсалес Иняриту – Anna
- Джан Имоу – En regardant le film
- Амос Гитай – Le Dibbouk de Haifa
- Джейн Кемпиън – The Lady Bug
- Атом Егоян – Artaud Double Bill
- Аки Каурисмеки – La Fonderie
- Оливие Асаяс – Recrudescence
- Юсеф Шахин – 47 ans après
- Цай Минлян – It's a Dream
- Ларс фон Триер – Occupations
- Раул Руис – Le Don
- Клод Льолуш – Cinéma de boulevard
- Гас Ван Сант – First Kiss
- Роман Полански – Cinéma érotique
- Майкъл Чимино – No Translation Needed
- Дейвид Кронънбърг – At the Suicide of the Last Jew in the World in the Last Cinema in the World
- Уонг Карвай – I Travelled 9000 km To Give It To You
- Аббас Киаростами – Where Is My Romeo?
- Биле Аугуст – The Last Dating Show
- Елия Сулейман – Irtebak
- Мануел де Оливейра – Rencontre unique
- Валтер Салис – À 8 944 km de Cannes
- Вим Вендерс – War in Peace
- Чън Кайгъ – Zhanxiou Village
- Кен Лоуч – Happy Ending
- Дейвид Линч – Absurda
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в г д е ж з www.imdb.com // Посетен на 8 април 2016 г.
- ↑ а б www.allocine.fr // Посетен на 8 април 2016 г.
- ↑ а б stopklatka.pl // Посетен на 8 април 2016 г.
- ↑ www.allmovie.com
- ↑ www.imdb.com
Тази статия, свързана с Франция, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.