Изабел Аджани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Изабел Аджани
Isabelle Adjani
френска актриса
Изабел Аджани (2012)
Изабел Аджани (2012)

Родена
Изабел Ясмин Аджани
27 юни 1955 г. (64 г.)
Националност Флаг на Франция Франция
Професия актриса
Актьорска кариера
Активен период 1970-досега
Награди Кавалер на Ордена на Почетния легион Командор на Френския орден на изкуството
„Сезар“ (1982, 1984, 1989, 1995, 2010)
Семейство
Съпруг Брюно Нюитен
(?-1983, 1 син)
Даниъл Дей-Люис
(1989-1995, 1 син)
Деца 2

Уебсайт www.isabelleadjani.net
Изабел Аджани в Общомедия

Изабѐл Ясмѝн Аджанѝ (на френски: Isabelle Yasmine Adjani) е френска кино и театрална актриса. Носителка на 5 награди Сезар (ненадминат рекорд) и двукратно номинирана за Оскар, известна с пристрастието и емпатията към героините си, често белязани от трагична съдба. Сред най-известните филми с участието на Изабел Аджани фигурират „Камий Клодел“, „Историята на Адел Ю.“, „Квартет“, „Кралица Марго“, „Убийствено лято“ и „Обладаване“. [1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 27 юни 1955 г. в Париж. Дъщеря е на алжирския емигрант Мохамед Шариф Аджани и германката Аугуста. На 12 години играе в любителски театър, на 15 години по време на лятната ваканция се снима в своя първи филм, „Малкият въглищар“, и продължава да се снима във филми. През 1974 г. играе в театър „Комеди Франсез“ пиесите „Училище за жени“ и „Ундина“, след което е поканена да подпише 20-годишен договор, но отказва, отдавайки предпочитание на киноактьорската си кариера. Световна известност получава с лентата на Франсоа Трюфо „Историята на Адели Ю.“, където играе ролята на обезумялата дъщеря на Виктор Юго.

През 1980 г. се ражда синът ѝ Барнаби Нюитен от кинооператора Брюно Нюитен. После има кратка романтична връзка с американския актьор Уорън Бийти. През 1995 г. се ражда синът ѝ Габриел от британския актьор Даниел Дей-Луис, с когото живее в Лондон повече от пет години. През 2002 г. се проваля шумно афишираната ѝ сватба с композитора Жан Мишел Жар, като за причина се изтъкват честите му изневери.

Най-важни отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • Международен филмов фестивал в Кан (Франция):
    • 1981 г.: Двоен приз за най-добра актриса за филмите „Обладаване“ на Андрей Жулавски и „Квартет“ на Джеймс Айвъри.
  • Номинации за Оскар (САЩ):
    • 1976 г. за филма „Историята на Адел Ю.“ на Франсоа Трюфо
    • 1990 г. за филма „Камий Клодел“ на Бруно Нюитен
  • Давид ди Донатело (Италия):
    • 1975 г.: Най-добра изгряваща чуждестранна актриса за филма „Плесницата“ на Клод Пиното
    • 1976 г.: Най-добра чуждестранна актриса за филма „Историята на Адел Ю.“ на Франсоа Трюфо

Избрана филмография[редактиране | редактиране на кода]

Изабел Аджани на кинофестивала в Кан през 2009 г.
година филм оригинално заглавие роля режисьор бележки
1970 Малкият въглищар Le petit bougnat Роз Бернар Тублан-Мишел
1974 Плесницата La gifle Изабел Дулен Клод Пиното
1975 Историята на Адела Ю. L’Histoire d’Adèle H. Адел Юго Франсоа Трюфо Номинация за „Оскар“
1976 Наемателят Le locataire Стела Роман Полански
1976 Бароко Barocco Лаура Андре Тешине
1978 Шофьорът The Driver Играчът Уолтър Хил
1979 Носферату Nosferatu, Phantom der Nacht Люси Харкър Вернер Херцог
1979 Сестрите Бронте Les Soeurs Bronte Емили Бронте Андре Тешине
1981 Обладаване Possession Анна / Хелен Анджей Жулавски
1981 Квартет Quartet Мария Зели Джеймс Айвъри
1983 Смъртоносна разходка Mortelle randonnee Катарина Лейрис / Люси / Мария Клод Милър
1983 Убийствено лято L'été meurtrier Елиана Жан Бекер
1985 Метро Subway Елен Люк Бесон
1987 Ищар Ishtar Шира Асел Илейн Мей
1988 Камий Клодел Camille Claudel Камий Клодел Брюно Нюитен
1993 Токсичната афера Toxic Affair Пенелопа Филомен Еспозито
1994 Кралица Марго La Reine Margot Марго Патрис Черо
1996 Диаболично Diabolique Миа Баран Джеремия Чечик
1998 Папараци Paparazzi себе си Ален Бербериан
2002 Разкаялата се La repentie Шарлота / Лейла Летития Мейсън
2002 Адолф Adolphe Елеонора Беноа Жако
2003 На добър път Bon voyage Вивиен Денверс Жан-Пол Рапно

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]