Вячеслав Шчепкин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вячеслав Шчепкин
Вячеслав Николаевич Щепкин
руски езиковед славист

Роден
с. Тимонино, Руска империя
Починал
2 декември 1920 г. (57 г.)
Погребан Новодевическо гробище

Националност руснак
Образование Историко-филологически факултет на Московския университет
Научна дейност
Област езикознание, палеография, църковно изкуство
Образование Московски университет
Учил при Филип Фортунатов
Работил в Московски университет
Петербургска академия на науките
Титла професор
Подпис Shchepkin V signature.jpg
Вячеслав Шчепкин в Общомедия

Вячеслав Николаевич Шчепкин (Щепкин) е руски езиковед славист, член-кореспондент на Петербургската академия на науките.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 май (6 юни) 1863 г. През 1885 г. завършва Московския университет. От 1907 г. е избран за професор, а от 1913 г. е член-кореспондент на Петербургската академия на науките.[1]

Умира в Москва на 2 декември 1920 г.[1]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Научните му интереси са в областта на славянското езикознание, палеографията, литературата, църковното изкуство. Извършва изследвания върху българските писмени паметници Савина книга и Голонски псалтир. През 1903 г. издава „Разсъждения върху езика на Савината книга“, а през 1906 г. – „Болонският псалтир“. Автор е на първото ръководство по български език за руснаци.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Фигура пастыря-старца на иконе Рождества Христова. М.: т-во тип. А. И. Мамонтова, 1897, 8 с.
  • Эпоха новооткрытой Троицкой фрески. М.: т-во тип. А. И. Мамонтова, 1902, 10 с.
  • Саввина книга. М., 1903.
  • Учебник болгарского языка. М.: т-во тип. А. И. Мамонтова, 1909—106 с.
  • Старославянское чтение. М., 1911.
  • Графика у славян. СПб., 1911.
  • История южных славян. СПб., 1911, 332 с.
  • Русская палеография. СПб., 1913.
  • Введение в славяноведение. М., 1914.
  • Учебник русской палеографии. М., 1918.
  • Русская палеография / [Вступ. статья чл.-кор. АН СССР Р. И. Аванесова]; АН СССР. Отд-ние литературы и яз. Комис. по истории филол. наук. М.: Наука, 1967, 224 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4877.