Вячеслав Шчепкин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Вячеслав Шчепкин
Вячеслав Николаевич Щепкин
руски езиковед славист

Роден
Починал
Националност руснак
Научна дейност
Област езикознание, палеография, литература, църковно изкуство
Образование Московски университет
Работил в Петербургска академия на науките
Титла професор
Подпис Shchepkin V signature.jpg
Вячеслав Шчепкин в Общомедия

Вячеслав Николаевич Шчепкин (Щепкин) е руски езиковед славист, член-кореспондент на Петербургската академия на науките.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 май (6 юни) 1863 г. През 1885 г. завършва Московския университет. От 1907 г. е избран за професор, а от 1913 г. е член-кореспондент на Петербургската академия на науките.[1]

Умира в Москва на 2 декември 1920 г.[1]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Научните му интереси са в областта на славянското езикознание, палеографията, литературата, църковното изкуство. Извършва изследвания върху българските писмени паметници Савина книга и Голонски псалтир. През 1903 г. издава „Разсъждения върху езика на Савината книга“, а през 1906 г. – „Болонският псалтир“. Автор е на първото ръководство по български език за руснаци.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4877.