Вячеслав Шчепкин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вячеслав Шчепкин
Вячеслав Николаевич Щепкин
руски езиковед славист

Роден
с. Тимонино, Руска империя
Починал
Погребан Новодевическо гробище, Москва, Русия

Националност руснак
Образование Историко-филологически факултет на Московския университет
Научна дейност
Област езикознание, палеография, църковно изкуство
Образование Московски университет
Учил при Филип Фортунатов
Работил в Московски университет
Петербургска академия на науките
Титла професор
Подпис Shchepkin V signature.jpg
Вячеслав Шчепкин в Общомедия

Вячеслав Николаевич Шчепкин (Щепкин) е руски езиковед славист, член-кореспондент на Петербургската академия на науките.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 25 май (6 юни) 1863 г. През 1885 г. завършва Московския университет. От 1907 г. е избран за професор, а от 1913 г. е член-кореспондент на Петербургската академия на науките.[1]

Умира в Москва на 2 декември 1920 г.[1]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Научните му интереси са в областта на славянското езикознание, палеографията, литературата, църковното изкуство. Извършва изследвания върху българските писмени паметници Савина книга и Голонски псалтир. През 1903 г. издава „Разсъждения върху езика на Савината книга“, а през 1906 г. – „Болонският псалтир“. Автор е на първото ръководство по български език за руснаци.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Фигура пастыря-старца на иконе Рождества Христова. М.: т-во тип. А. И. Мамонтова, 1897, 8 с.
  • Эпоха новооткрытой Троицкой фрески. М.: т-во тип. А. И. Мамонтова, 1902, 10 с.
  • Саввина книга. М., 1903.
  • Учебник болгарского языка. М.: т-во тип. А. И. Мамонтова, 1909—106 с.
  • Старославянское чтение. М., 1911.
  • Графика у славян. СПб., 1911.
  • История южных славян. СПб., 1911, 332 с.
  • Русская палеография. СПб., 1913.
  • Введение в славяноведение. М., 1914.
  • Учебник русской палеографии. М., 1918.
  • Русская палеография / [Вступ. статья чл.-кор. АН СССР Р. И. Аванесова]; АН СССР. Отд-ние литературы и яз. Комис. по истории филол. наук. М.: Наука, 1967, 224 с.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 12. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. ISBN 9789548104340. с. 4877.