Генадий Падалка
| Генадий Пàдалка | |
| руски космонавт | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Роден | 21 юни 1958 г. Краснодар, СССР |
| Националност | руснак |
| Друга професия | летец инженер-изследовател |
| Сегашна професия | държавно управление и национална безопасност |
| Звание |  полковник от запаса |
| Престой в космоса | 878 денонощия 11 часа 29 минути |
| Селекция | Група ЦПК/ВВС-10 (1989) |
| Мисии | Союз ТМ-28, Союз ТМА-4 (Експедиция 9), Союз ТМА-14 (Експедиция 19/20), Союз ТМА-04М (Експедиция 31/32), Союз ТМА-16М (Експедиция 43/44) |
| Емблема на мисията |          |
| Пенсиониране | 28 април 2017 г. |
| Генадий Пàдалка в Общомедия | |
Генàдий Ивàнович Пàдалка е съветски и руски космонавт, 89-и в Русия, 381-ви в света човек в космоса. Офицер от ВВС на Русия, полковник, Военен летец първи клас.[1]
Герой на Руската федерация и Летец-космонавт на Руската федерация (1999 г.). Лауреат на 3 ордена „За заслуги пред Отечеството“ (2005, 2010, 2014) и Награда на правителството на Руската федерация в областта на науката и техниката.[2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 21 юни 1958 г. в Краснодар, СССР (дн. Русия). След завършване на средно образование в родния си град, постъпва в Ейското висше военноавиационно училище, което завършва през 1979 г. Около 10 години служи във ВВС на СССР. През януари 1989 г. е препоръчан за космонавт и през април 1989 г. с министерска заповед е зачислен в Центъра за подготовка на космонавти. Следват две години на общокосмическа подготовка и от 1991 г. е „космонавт-изпитател“. Започва подготовка за полети на станцията „Мир“.[3][4]
Космическа дейност
[редактиране | редактиране на кода]През 1996 г. е командир на дублиращия екипаж на Експедиция 24, заедно със Сергей Авдеев и Жан-Пиер Еньоре (Франция).
Първия си полет Генадий Падалка извършва като командир на кораба Союз ТМ-28 от 13 август 1998 до 28 февруари 1999 г. Продължителността на полета е 198 денонощия 16 часа 31 минути 20 секунди.
После е дубльор на командира на екипажа на Експедиция 4, излетял със совалката „Индевър“ на 5 декември 2001. Дубльор е и на командира на екипажа на кораба Союз ТМ-34, заедно с Олег Кононенко.
Втория си полет осъществява с кораба Союз ТМА-4 от 19 април до 24 октомври 2004 г. като командир, заедно с Едуард Финки. Продължителността му е 187 денонощия 21 часа 16 минути 9 секунди.
Дубльор е на командира на екипажа на кораба Союз ТМА-13, излетял през октомври 2008 г.
На 26 март 2009 г. Генадий Падалка полита за трети път в космоса като командир на кораба Союз ТМА-14. В екипажа са още Майкъл Барат и космическия турист Чарлс Симони. Полетът протича до 11 октомври 2009 г. и е с продължителност 198 денонощия и 16 часа.
На 15 май 2012 г. е изстрелян Союз ТМА-04М. Генадий Падалка е командир на кораба, борден инженер на 31-ва и командир на 32-ра основна експедиция на МКС.
Назначен е за дубльор на командира на Союз ТМА-14М, стартирал през 2014 г.
На 27 март 2015 г. стартира като командир на Союз ТМА-16М и 43-та/44-та основна експедиция на МКС. Приземява се заедно с посетителска експедиция 18 на МКС.
На първия ред са рекордьорите Генадий Падалка (вляво), борден инженер и Олег Кононенко (вдясно), командир.
| Космически полети на Генадий Падалка | ||||
|---|---|---|---|---|
| № | Начало | КК | Функции | Продължителност |
| 1 | 13 август 1998 | „Союз ТМ-28“ | Командир | 198 денонощия 16 ч. 31 мин. 10 сек. |
| 2 | 19 април 2004 | „Союз ТМА-4“ | Командир | 187 денонощия 21 ч. 16 мин. 9 сек. |
| 3 | 26 март 2009 | „Союз ТМА-14“ | Командир | 198 денонощия 16 ч. 42 мин. 25 сек. |
| 4 | 15 май 2012 | „Союз ТМА-04М“ | Командир | 124 денонощия 23 ч. 51 мин. 30 сек. |
| 5 | 27 март 2015 | „Союз ТМА-16М“ | Командир | 168 денонощия 5 ч. 8 мин. 34 сек. |
| Сумарно време в космоса – 878 денонощия 11 часа 29 минути и 48 секунди | ||||
При завръщането от последния полет на 29 юни 2015 г. Генадий Падалка поставя световен рекорд по сумарен престой в космоса с 878 д. 11 ч. 29 мин. и 48 сек. Подобрява постижението на Сергей Крикальов (803 д. 9 ч. и 42 мин.). Рекордът е одобрен от утвърден от Международната авиационна федерация на 15 април 2016 г. под номер 17803.[5] Той продължава повече от 9 години до 23.9.2024 г., когато е подобрен от Олег Кононенко – 1110 д. 14 ч. и 58 мин.[6]
По време на петте си полета Падалка е извършил общо 10 излизания в открития космос (едното е в разхерметизирания модул „Спектър“ на станцията „Мир“. Общата им продължителност е 38 часа и 26 минути.
Падалка изказва готовност и за шести полет, обаче не го назначават в екипаж. В отряда на космонавтите има такива, които не са летяли в космоса, а е приет и нов набор. През април 2017 г. поради липса на перспективи за полет и неангажираност, заедно с още трима Падалка подава заявление за отчисляване от отряда на космонавтите. От 28 април 2017 г. е освободен е от длъжност и уволнен от Центъра за подготовка на космонавти (ЦПК).[7]
След уволнението си Генадий Падалка публикува отворено писмо, в което критикува ръководителя на Центъра за подготовка на космонавти Юрий Лончаков и призовава за неговото уволнение.[7][8][9]
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Женен е, баща на три дъщери (род. 1979, 1985 и 2000 г.). Има две по-малки сестри.
В свободното си време се занимава с радиолюбителство (позивна RN3DT)[10] и пътешествия. През 2005 г. участва в полет с въздушен балон над Северния полюс, а в началото на юни 2016 г., малко преди да навърши 58 години изкачва връх Елбрус.[4]
Увлича се от театър, отборни спортове, бягане, ски, бадминтон, парашутизъм, плуване и гмуркане.[11][12]
Той е първият човек, извършил топография на очите и ехография на борда на МКС и селфи в открития космос.[13]
Награди
[редактиране | редактиране на кода]- Герой на Русия и Летец-космонавт на Русия (5 април 1999) – за мъжество и героизъм, проявени по време на космическия полет на двадесет и шеста основна експедиция на орбиталния научноизследователски комплекс „Мир“[14]
- Орден „За заслуги пред Отечеството“ – II степен (22 май 2014) – за постигнати трудови успехи, значителен принос в социално-икономическото развитие на Руската федерация, заслуги в изследването на космоса, хуманитарната сфера, укрепване на върховенството на закона, активна законодателна и обществена дейност, дългогодишна добросъвестна работа[15]
- Орден „За заслуги пред Отечеството“ – III степен (2 април 2010) – за мъжество и висок професионализъм, проявени по време на космически полет на Международната космическа станция[16]
- Орден „За заслуги пред Отечеството“ – IV степен (5 май 2005) – за голям принос в укрепването на законността и руската държавност, приятелството и сътрудничеството между народите, патриотичното възпитание на младежта и развитието на науката[17]
- Лауреат на наградата на Правителството на Руската федерация в областта на науката и техниката[2]
- Медал „За заслуги в изследването на космоса“ (12 април 2011) – за големи постижения в областта на изследването, развитието и използването на космическото пространство, дългогодишна добросъвестна работа, активна обществена дейност[18]
 Външни снимки
| |
|---|---|
|
Полковник Г. И. Падалка във военна униформа с наградни ленти (в центъра) |
- Медал „70 години Въоръжени сили на СССР“ (1988)
- Медали „За безупречна служба“ I, II и III степен
- Медал „Алексей Леонов“ (Кемеровска област, 2015) – за десет извършени излизания в открития космос[19]
- Почетен гражданин на Краснодар.[3]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Центр подготовки космонавтов им. Ю.А.Гагарина. Официальный Web-сайт // Архивиран от оригинала на 31 декември 2021. Посетен на 23 юни 2022. (на руски)
- ↑ а б Космонавт Геннадий Падалка. Досье // 22 април 2017. Архивиран от оригинала на 19 октомври 2021. Посетен на 23 юни 2022. (на руски)
- ↑ а б Портал исполнительных органов государственной власти Краснодарского края. Падалка Геннадий Иванович // Архивиран от оригинала на 17 октомври 2021. Посетен на 18 декември 2024. (на руски)
- ↑ а б Геннадий Иванович Падалка // Архивиран от оригинала на 16 януари 2022. Посетен на 23 юни 2022. (на руски)
- ↑ Космонавт Геннадий Иванович Падалка, биография // 27 септември 2018. Архивиран от оригинала на 19 октомври 2021. Посетен на 23 юни 2022. (на руски)
- ↑ Космонавт Роскосмоса Олег Кононенко побил мировой рекорд по суммарному пребыванию в космосе // 4 февруари 2024. Посетен на 4 февруари 2024.
- ↑ а б Из российского отряда космонавтов ушли сразу четыре лётчика. Почему? // Архивиран от оригинала на 25 септември 2019. Посетен на 31 май 2020. (на руски)
- ↑ Падалка обвинил главу Центра подготовки космонавтов в «дезертирстве» :: Общество :: РБК // Архивиран от оригинала на 8 февруари 2021. Посетен на 31 май 2020. (на руски)
- ↑ Геннадий Падалка опубликовал эмоциональное открытое письмо главе Центра подготовки космонавтов // Архивиран от оригинала на 29 април 2017. Посетен на 27 април 2017. (на руски)
- ↑ Two More Radio Amateurs Join International Space Station Crew // www.arrl.org. Архивиран от оригинала на 4 февруари 2021. Посетен на 27 януари 2019. (на английски)
- ↑ Biographies of USSR / Russian Cosmonauts // Архивиран от оригинала на 6 септември 2017. Посетен на 12 февруари 2018. (на английски)
- ↑ Геннадий Падалка: «Дайвингом занимаюсь даже в Звёздном городке» // Архивиран от оригинала на 17 октомври 2021. Посетен на 17 октомври 2021. (на руски)
- ↑ Рекордный Падалка // Архивиран от оригинала на 5 януари 2021. Посетен на 17 октомври 2021. (на руски)
- ↑ Указ на Президента на Русия № 428 от 5 април 1999 г.
- ↑ Указ Президента Российской Федерации от 22 мая 2014 года № 357 «О награждении государственными наградами Российской Федерации» Архив на оригинала от 2014-05-24 в Wayback Machine.
- ↑ Указ Президента Российской Федерации от 2 апреля 2010 года № 412 «О награждении государственными наградами Российской Федерации работников федерального государственного бюджетного учреждения „Научно-исследовательский испытательный центр подготовки космонавтов имени Ю. А. Гагарина“, Московская область» // Архивиран от оригинала на 23 май 2014. Посетен на 24 ноември 2011. (на руски)
- ↑ Список награждённых государственными наградами Российской Федерации Архив на оригинала от 2014-05-24 в Wayback Machine.
- ↑ Указ Президента Российской Федерации от 12 апреля 2011 года № 436 «О награждении медалью „За заслуги в освоении космоса“» // Архивиран от оригинала на 28 юли 2013. Посетен на 12 април 2011. (на руски)
- ↑ Первые космонавты получили медали имени Алексея Леонова в Звёздном городке // Архивиран от оригинала на 17 август 2021. Посетен на 18 декември 2024. (на руски)
