Георги Бербенков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Бербенков
Роден 17 май 1941 г. (78 г.)
Професия писател
Националност Флаг на България България
Активен период 1983 -
Жанр хумор
Съпруга Виолина Петкова
Деца Дарина и Николай

Георги Бербенков е български писател-хуморист, член на Сдружението на писателите – Варна и на Съюза на българските писатели. Автор е на „Открадната любов“, „Афоризми за туй и онуй“, „Римувани усмивки“, „Остроумия“ и др.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Бербенков е роден на 17 май 1941 г. в град Добрич, където живее до края на средното си образование. Висшето си завършва във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ – Варна и няколко години служи във Военноморския флот. Работил е като старши редактор в Държавно военно издателство – София. След пенсионирането си Бербенков издава хумористичния вестник „Маскарад“. Сега се занимава с издателска и редакторска дейност.

Писателска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Има издадени двадесет и две самостоятелни книги и участва в няколко сборника, сред които и десетте тома на „Законите на Мърфи в ефир“. Предимно пише афоризми, епиграми и анекдоти, но нерядко публикува фейлетони и разкази. Автор е на книги с афоризми, епиграми, анекдоти, фейлетони и разкази, първите от които са илюстрирани от българския график и карикатурист Борис Димовски. Превеждан е на английски, полски, македонски, руски, сръбски и украински. Негови произведения често се публикуват в местния и централния печат, в периодични издания и литературни сборници, излъчвани са по Радио Варна и БНР, както и по БНТ. Седмичникът „България“ от Чикаго (вестникът на българите в САЩ) отделя 61-та си страница за афоризмите на Бербенков, и го включва в редколегията си.

Книгата му с афоризми „Остроумия“ е пусната в САЩ като електронна и се разпространява в 50 държави.

Георги Бербенков в навечерието на 2013 г. стана носител на престижната награда „МАСКА'Р“ – на българската общност в Лос Анджелис за принос към запазването, съхраняването и разпространението на българското културно наследство и обявен за почетен член на общността.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • „Изтървани мисли“ – афоризми (1983)
  • „Мисли“ – афоризми (1992)
  • „Малшанс“ – епиграми (1993)
  • „Вицове“ – анекдоти (2006)
  • „Открадната любов“ – разкази (2007)
  • „Афоризми за туй и онуй“ – афоризми (2008)
  • „Любов в трамвая“ – хумористични разкази и фейлетони (2009)
  • „Римувани усмивки“ – епиграми (2010)
  • „Остроумия“ – афоризми (2011)
  • „Обич“ – разкази (2012)
  • „Весели мисли“ – афоризми (2013)
  • „Калейца юни 2013“ – афоризми (2013)
  • „Уловени мисли“ – афоризми (2014)
  • „Епиграми за господа и дами“ – епиграми (2014)
  • „Сатирични стрели“ – афоризми (2015)
  • „Свежи хрумки“ – афоризми (2015)
  • „Афоризми за всеки“ – афоризми (2016)
  • „Сентенции без конкуренции“ – афоризми (2016)
  • „Хвърковати мисли“ – афоризми (2017)
  • „Житейски мъдрости“ – афоризми (2017)
  • „Бербенковчета“ – афоризми (2018)
  • „Какво от това?“ – афоризми (2019)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]