Висше военноморско училище, Варна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Висше военноморско училище
„Н. Й. Вапцаров“
Navalvaptsarov.JPG
Девиз Чеда сме ние на морето
Основаване 1881
Вид Държавно
Началник Комодор проф. двн Боян Медникаров
Студенти 2550
Местоположение Варна, България
Уебсайт http://www.naval-acad.bg/
Varna location map.png
43.2122° с. ш. 27.9331° и. д.
Местоположение в България Варна
Висше военноморско училище
„Н. Й. Вапцаров“
в Общомедия

Висшето военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров“ (ВВМУ) се намира във Варна. Неговите възпитаници служат във Военноморските сили и гражданския флот на България, или работят като висококвалифицирани специалисти в морската индустрия на страната или зад граница.

Кратка история[редактиране | редактиране на кода]

Висшето военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“ е най-старото техническо учебно заведение в България. Историята и настоящата му дейност го утвърждават като най-престижен център за подготовка на морски кадри у нас. Неговото развитие започва от няколко самостоятелни структури, които са предшественици на съвременните факултети, катедри, департаменти и професионални колежи, влизащи в състава на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“.

Първи десетилетия[редактиране | редактиране на кода]

Капитан-лейтенант Александър Конкевич, първият командир на българския флот и основател на военноморското училище

Темелите на родното морско образование са положени в гр. Русе на основание Циркуляр №7/16 януари 1881 г. на Военното министерство на княжество България. В циркуляра се обявява, че се формира „Морско училище“, считано от 9 януари 1881 г.[1].

За инициатор на формирането на учебното заведение историята посочва капитан-лейтенант Александър Егорович Конкевич, „заведующ“ Флотилията и Морската част (официалното название на ВМС на България през ХІХ в.)[2].

Първият началник на Морското училище подпоручик Павел Машнин.

Пръв началник на Морското училище е подпоручикът от корпуса на флотските механици Павел Алексеевич Машнин, който престоява на тази длъжност до март 1882 г.[3].

На Морското училище се възлага задачата да подготвя машинисти и огняри за княжеския военен флот. След 1883 г. в документите училището започва да се нарича „Машинна школа“, „Техническа школа“, „Машинен клас“, но не променя своя статут и в същото време успешно продължава да обучава технически кадри за Флотилията и Морската част.  През 1885 година възпитаниците на училището участват в Сръбско-българската война, като двама от тях са отличени с награди[4].

Под влиянието на реформите на министъра на народното просвещение Георги Живков, последното десетилетие на ХІХ век, се характеризира с развитие на образователните институции в България. Този процес засяга многопланово и морското образование.

Дипломата на възпитаника Хаджипантелеев от 1892 г. Най-старата запазена до днес диплома на Военноморското училище.

В резултат през 1892 г. училището е преустроено и преименувано в „Унтерофицерска морска школа“, в която се подготвят боцмани, кърмчии, артилеристи, миньори и машинисти. В същата година е издадена и първото „свидетелство[5] на флотската алма матер, достигнало до нас[6].

През 1893 г. в Русе се формира първият „Временен курс по военноморски науки“ за подготовка на строеви  офицери. Доколкото Морското училище от 1881 г. е не само начало на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, но и праобраз на съвременния факултет „Инженерен“ и повечето катедри в него, то следва да се подчертае, че Временният курс по военноморски науки (по-нататък съкр. Временен курс) от 1893 г. е праобраз на съвременния факултет „Навигационен“, както и на такива катедри в него като „Организация и управление на тактическите подразделения от ВМС“, „Корабоводене“ и „Експлоатация на флота и пристанищата“. Фактически с формирането на Временния курс започва историческото развитие на образователните структури, свързани с подготовката на корабоводители у нас.

В курса се обучават офицери, завършили Военното училище в София, с цел придобиване на военноморска квалификация, а така също български възпитаници на задгранични военноморски училища, които по някаква причина не успяват да се дипломират в чужбина[7]. Слушателите във  Временния курс по военноморски науки полагат изпит и придобиват правоспособност на военноморски офицери.

В началото на новия ХХ век поредна крачка напред е направена от Унтерофицерската морска школа. През 1900 г. тя е оглавена от лейтенант Тодор Соларов. Именно при него учебното заведение е преместено във Варна и преименувано на „Машинно училище при флота“. Тодор Соларов обосновава необходимостта от по-задълбочена подготовка на възпитаниците му, в резултат на което през 1904 г. със закон на Народното събрание училището  става първото средно техническо учебно заведение в страната. Срокът на обучение е удължен до шест години. През 1906 г. училището издава първите зрелостни свидетелства[8]. През 1910 г. във Варна е построена първата специално проектирана и построена за целта сграда за нуждите на „Машинното училище при Флота на Негово Величество“.

Частта, останала в Русе, е преобразувана в „Минно-огнярно училище“ (Минно училище с огнярска школа) със срок на обучение четири години, включително и практическо обучение, като първите две години от обучението на учениците се признават за отбиване на задължителната им военна служба. Минно-огнярното училище през 1909 г. е временно закрито. През 1912 г., поради нарасналите потребности на Флота на Негово Величество от технически кадри, то е възстановено с названието „Специални школи", които на свой ред се подчиняват на новосформирана във Варна структура, наречена „Учебна част“ (в последствие преименувана на „Морска учебна част“).

Школите документално са формирани през 1912 г., но едва през 1913 г. в тях е приет първият випуск от 34 възпитаници. Първоначално „Специалните школи“ имат три отдела (школи): минно-електротехнически, огнярен и кърмчийски.  В хода на Първата световна война  са формирани и за кратко време функционират „Водолазна школа“ и „Радиотелеграфна школа“.

Курсът на обучение в школите е четиригодишен. Те може да се приемат за праобраз на съвременния Департамент за следдипломна квалификация и „Професионален старшински колеж“ в състава на съвременното ВВМУ „Н.Й. Вапцаров“.

Още през 1912 г. под шапката на „Учебната част“ влизат не само „Специалните школи“, но и „Машинното училище при Флота на Негово Величество“.

През войните за национално обединение  (1912 – 1918 г.) възпитаниците на „Учебна част“ участват в минозаградните и миночистачните действия, атаката срещу крайцера „Хамидие“[9], стоварването в Балчик, Каварна и Калиакра, в боя при Балчик от 13 декември 1916 г. На тях се пада честта да овладеят новата техника във флота: водомоторната авиация[10] и първата българска подводница[11]. През този период в училището започва изучаването на френски, а след това и немски език, в резултат на което именно измежду възпитаниците на Машинното училище при Флота на Негово Величество се извършва подбор на бъдещите флотски строеви офицери, за да бъдат изпращани за обучение във Военноморското училище в Ливорно (Италия – 1914 г.)[12], а след това и във Военноморското училище „Мюрвик“ (Германия – 1916 – 1918 г.)[13].

В самото Машинно училище при Флота на Негово Величество също назряват промени. През 1917 г. след кратък квалификационен курс на подбрана група възпитаници на флотската алма-матер, е произведен първият офицерски випуск на училището[14]. През 1918 г. училището получава сградата на днешния Аквариум в Морската градина, където остава до 1922 г.

След края на войните за национално обединение българската морска образователна система е подложена на реорганизация.

Учебната част вече се нарича „Морска учебна част“ и за пръв път под нейно командване се оказват всички образователни структури, от които водят началото си повечето съвременни факултети, катедри, департаменти и колежи на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“.

В периода 1919 – 1920 г. „Курсът за подготовка на офицери“ (приемник на Временния курс) не просто успешно е проведен, но на завършилите го за пръв път въз основа на Постановление на Министерския съвет №6/1.6.1920 г. е издадено свидетелство за завършено висше специално военноморско образование „по пълната програма на Морския корпус в Петербург“. Дипломи за висше образование са връчени и на слушателите от предните издания на курса[15]. Впоследствие учебният план на тази структура е значително усъвършенстван. През 1925  и 1928 г. на основата на опита до този момент са формирани два Корабоначалнически курса, в които  на „курсистите“ след дългогодишно обучение на теория и на практика се издават атестати за завършено висше специално военноморско образование[16]. Сред атестираните са много млади офицери на Морската полицейска служба (название, под което официално съществува българския военен флот под опеката на Ньойския договор) и бъдещи „капитани от далечното плаване“ в Българското търговско параходно дружество (предшественикът на БМФ АД)[17].

Морско машинно училище[редактиране | редактиране на кода]

През пролетта на 1921 г. по условията на Ньойския мирен договор Флотът на Негово Величество е разформиран. Но една година преди това Машинното училище вече не е подчинено на Военното министерство и съответно е преименувано на „Морско машинно училище“. Практическото обучение се води в арсеналите, в корабите, в електротехническите кабинети, в телефонните централи, в радиопредаватели, в електроцентрали, в ж. п. депа и работилници, в миноносците, в Божурище, в мини Перник и на други места. Училището известно време е под ръководството на Министерството на промишлеността и труда, а по-късно – на Министерството на железниците, съобщенията и пристанищата. На зрелостните изпити присъства пратеник от Министерството на просвещението. Завършилите училището имат право да постъпват във всички висши технически училища, вкл. и в чужбина.

След края на Първата световна война Кърмчийската школа (отдел) от състава на Морските специални школи е обособена и преобразена в Рибарско училище, което просъществува до 4 април 1933 г.[18].

През 1930 г. Морски специални школи са реформирани и в тях са създадени три отдела: електротехнически, машинен и моторен. Техните програми (т.е. учебни планове) са допълнени и подобрени.

Следва да се обобщи, че Минно-огнярното училище, преименувано по-късно в Специални школи, и Машинното училище при Флота са първите учебни заведения в страната, които системно подготвят квалифицирани кадри за флота и зараждащата се българска индустрия.

През 1929 г. статутът на Морското машинно училище е определен със закон и то е преименувано на „Морско училище“. Две години по-късно в него се формира „Мореходен“ отдел, който има за задача да обучава вахтени офицери за търговския флот. Офицерите на Морската полицейска служба се подготвят частично в Морското училище във Варна, но се дипломират във Военното училище в София, където също така изучават определен кръг дисциплини. Училището в София, което е висше учебно заведение от 1923 г., им издава дипломи доколкото се полага на офицера да има висше образование, а по условията на Ньойския договор България може да има само едно военно училище.

През 1934 г. Морското машинно училище е преместено в сградите на вече закритото Рибарско училище на остров Св. Кирик край Созопол. През 1940 г. училището се връща във Варна в голямата представителна сграда на ул. „Стефан Караджа“. Същата година възпитаниците му участват в стоварването в Балчик при връщането на Южна Добруджа в пределите на Царство България.

През 1942 г. с царски указ Морското училище получава статут на специализирано висше морско училище и названието „Военноморско на Негово Величество училище“. В 1943 г. е формиран Морски отдел на Школата за запасни офицери – Варна, създаден към Военноморското на Н.В. училище за подготовка на запасни офицери за Морските войски.

Период след Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1945 – 1946 г., училището се нарича „Военноморско народно училище при Морските войски“, а през 1946 – 1949 г. – „Народно военноморско училище“. През 1949 г. Морското училище приема за свой патрон Никола Вапцаров, поет, възпитаник на училището от випуск 1926 г., и получава названието „Народно военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“.

Особена страница в историята на флотската алма-матер е обучението на чужденци, доколкото това е обективен критерий за нарасналия международен престиж на учебното заведение. Началото е поставено през 1953 г., когато в училището влизат за обучение чешки студенти и албански курсанти. До 1994 г. във ВВМУ „Н. Вапцаров“ получават своите дипломи за завършено образование 141 чужденци от общо единадесет страни от четири континента[19].

През 1954 г. училището се нанася в сегашния учебен комплекс на ул. „Васил Друмев“ № 73. С Указ на Президиума на Народното събрание от 1956 г. то получава статут на висше инженерно морско училище и е преименувано на „Висше народно военноморско училище „Н.Й. Вапцаров“. През 1960 г. то е вписано в регистрите на Международната морска организация (IMO) към ООН, с което се признават дипломите на възпитаниците му пред всички корабособственици по света[20].

През 1968 г. основният корпус на комплекса е надстроен с един етаж. От 1991 г. названието му вече е „Висше военноморско училище „Н. Й. Вапцаров“. През 2000 г. ВВМУ е вписано в „Белия списък“ на IMO като висше училище с одобрено морско образование, съгласно конвенцията STCW 78/95. През 2001 г. с решение на Националната агенция за оценяване и акредитация към МС получава пълна акредитация като висше училище, в съответствие с новоприетия Закон за висшето образование. През 2000 г. получава сертификат за качество ISO 9002.4 по специалността „Корабоводене“ от Лойдс регистър[21], а през 2004 г. – ISO 9001 – 2000 за всички специалности.

През септември 2007 г. по искане на Министъра на отбраната и със заповед на Министъра на образованието и науката на Република България е създаден Професионален старшински колеж към Висшето военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“ в гр. Варна.

Ветроходен кораб „Калиакра“ на БМФ в Алхесирас, Испания

Съвременна структура[редактиране | редактиране на кода]

Съвременното Висше военноморско училище „Никола Й. Вапцаров“ се състои от следните звена: факултет „Навигационен", факултет „Инженерен", Департамент за следдипломна квалификация и Професионален старшински колеж[22].

В училището се подготвят младежи и девойки по следните морски специалисти:

  • А. За Военноморските сили, със срок на обучение пет години. Успешно завършилите курса на обучение получават едновременно две образователно-квалификационни степени „бакалавър“, съответно по военната и гражданска специалност. Специалностите са:
  1. Корабоводене за ВМС;
  2. Корабни машини и механизми за ВМС;
  3. Военноморски комуникационни и радиотехнически системи.
  • Б. За гражданската морска индустрия, със срок на обучение четири години. Успешно завършилите курса на обучение получават диплома за образователно-квалификационна степен „бакалавър“. Специалностите са:
  1. Корабоводене;
  2. Корабна радиоелектроника;
  3. Корабни машини и механизми;
  4. Електрообзавеждане на кораба;
  5. Технология на кораборемонта;
  6. Експлоатация на флота и пристанищата;
  7. Океанско инженерство;
  8. Речно корабоплаване;
  9. Мениджмънт на водния транспорт;
  10. Информационни и комуникационни технологии в морската индустрия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ДВИА, Ф. 1, оп.1, а.е. 24.
  2. Кожухаров, А. Портретът на капитан-лейтенант Александър Конкевич. // Историческо бъдеще, 2012, №1 – 2, с. 232 – 237.
  3. Кожухаров, А.Н., Емелин, A. Павел Машнин – един от основателите на българския военен флот (1879 г.). // Минало, кн. 4, 2010, с. 4 – 9.
  4. ДВИА, Ф. 1042, оп 1. а.е. 3, л. 159, 55-56. Алфавитна книга за войници, 1896 г. Това са възпитаниците Нено Стоянов (вип. 1881-1887) и Никола Ангелов (вип. 1884-1890).
  5. Така се нарича дипломата през ХІХ в.
  6. ВММ – Варна №344 – 1959, ед. лист.
  7. Кожухаров, А.Н. За обучението и кариерата на морския офицер Димитър Карамаждраков. // Военноисторически сборник, кн. 1, 2009, с. 39 – 43.
  8. Кожухаров, А. Атестатите и зрелостните свидетелства на Морското училище (1892 – 1946 г.). // Исторически преглед, кн. 1 – 2, 2012, с. 115 – 135.
  9. Кожухаров, А.Н. За какво свидетелства личният архив на един забравен възпитаник на Морско училище? // Годишник на Военноморския музей-Варна, 2008, Том VI, с. 85 – 94.
  10. Кожухаров, А. Летците-пилоти от първата четвърт на миналия век в Алманаха на възпитаниците на Морско училище. // Морски научен форум, Т. 5, 2008, с. 161 – 168.
  11. Петров, Т., А. Панайотов и Пл. Жечев. Нагръдни знаци и значки, носени от българските подводничари. С., Издателство „БМ ТРЕЙД“, 2009, с.10 ; Кожухаров, А.Н. Българските офицери-подводничари през Първата световна война. // Годишник на Военноморския музей-Варна, 2009, Том VII, с. 110 – 120.
  12. Кожухаров, А. Н. За българите – възпитаници на италианското военноморско училище в Ливорно. // Стратегии на образователната и научна политика, кн. 2, 2011, с. 164 – 181.
  13. Кожухаров, А.Н. Възпитаниците на Машинното училище при Флота на Негово Величество, учили във Военноморското училище „Мюрвик“ в град Фленсбург през Първата световна война. // Военноисторически сборник, кн. 4, 2008, с. 31 – 38.
  14. Колев, К. 120 години Морско училище: хроника на една вековна традиция. Варна, ВВМУ, 2001.
  15. Кожухаров, А.Н. За началото на висшето военноморско образование в България. // Военноисторически сборник, кн. 2 – 3, 2009, с. 14 – 23.
  16. Кожухаров, А. Един почти забравен преподавател на Морско училище. // Военноисторически сборник, 2006, кн. 1 – 2, с. 67 – 70.
  17. Кожухаров, А.Н. Българската военноморска  образователна система  според личния архивен фонд на капитан Георги Дюлгеров. // Исторически преглед, 2009,  №1 – 2, с. 215 – 224.
  18. Димоларева, М. Рибарското училище (1919 – 1933 г.). // Годишник на Военноморския музей – Варна, Т. ІV-V. Варна, Книгоиздателство „Зограф", 2005, с. 222.
  19. Кожухаров, А. Обучение на чуждестранните курсанти във ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ за периода от 1953 до 1991 година. // 110 години морско образование в България. Т. І. 1991, с. 14 – 16.
  20. Колев, К. 120 години Морско училище: хроника на една вековна традиция. Варна, ВВМУ, 2001.
  21. Колев, К. 120 години Морско училище: хроника на една вековна традиция. Варна, ВВМУ, 2001
  22. 135 години пълен напред. Съст. Даниела Василева. Варна, "Голдпринт" ЕООД, 2016, с. 83.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]