Георги Димитров (офицер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Георги Димитров.
| Георги Димитров | |
| български генерал | |
| Роден |
6 февруари 1930 г.
|
|---|---|
| Починал | 2012 г.
? |
| Учил в | Национален военен университет |
Георги Ганчев Димитров е български офицер, генерал-майор.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 6 февруари 1930 г. в град Твърдица. Завършва основно образование в родния си град (тогава село), а средно образование в гимназията в Нова Загора. Първоначално учи във Военното училище през 1945 г. като суворовец. От 1948 до 1950 г. учи в Народното военно училище във Велико Търново и завършва неговия 71-ви випуск[1]. Военната му служба започва в девета танкова дивизия в Сливен. През 1953 г. завършва Военно-техническата академия. След това е назначен в Оперативното управление на Генералния щаб на българската народна армия. От 1964 г. е задочен аспирант (докторант) по военна история. Защитава дисертация за развитието на военното изкуство. Същевременно завършва история в Софийския университет и машинно инженерство във ВМЕИ-София. Завършва Военната академия на Генералния щаб на армията на СССР. В Академията през февруари 1974 г. защитава дисертация за доктор на историческите науки, свързана с локалните войни след Втората световна война. По този начин става първия офицер доктор на науките в българската армия[2], докато полковник Асен Сурдолов е първия офицер доктор по военни науки. От 24 октомври 1982 г. до 1987 г. е началник-щаб на трета армия. По това време става член на Окръжния комитет на БКП в града. По-късно е началник на научното управление на Министерството на народната отбрана и началник-щаб на инспектората (1987 – 1988). Излиза в запас през 1988 г. От 1990 до 1992 г. е главен секретар на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва[3]. През 1994 г. става член на Националния и Изпълнителния съвет на партия „Съюз на отечеството“ на Гиньо Ганев. При учредяването на Сдружение „Българи“ през 2003 г. става негов председател. Награждаван е с нагръден знак „Ветеран-подводник КЧФ“. Умира през 2012 г.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- лейтенант – 1950
- полковник – 1964
- генерал-майор – 1984
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ НВУ „Васил Левски“ 71-ви випуск – пехотинци и танкисти: 55 години, Военно издателство, 2005, с. 246
- ↑ Янакиева, В., Владова, В. и Рангелов, В. За славното българско войнство – генерали от Сливен и сливенския край 1878 – 2012 г., ИК „Жажда“. 2012, с. 212
- ↑ Ангелов, К. и Цветанов, И. (съст.). Алманах на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва: Район „Младост“ – София, с. 274
