Гиньо Ганев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гиньо Ганев
български политик,
национален омбудсман на Република България
(от април 2005 до октомври 2010 г.)
Роден
Починал
18 декември 2016 г. (88 г.)
Право
Образование Софийски университет
Политика
Депутат
VII НС   VIII НС   IX НС   VII ВНС   XXXVI НС   XXXVII НС   XXXVIII НС   XXXIX НС   

Подпис BASA-117-46-1084-71-Signature of Ginyo Ganev (cropped).jpg
Гробът на Гиньо Ганев в Централните софийски гробища.

Гиньо Гочев Ганев е виден български политик, народен представител и национален омбудсман. Известен е като „човекът-парламент“, тъй като е народен представител в 8 поредни народни събрания (3 преди 10 ноември 1989 г. и 5 след това). На 13 април 2005 г. е избран от 39 Народно събрание за първия национален омбудсман на Република България.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 2 март 1928 г. в Бургас. Завършва Юридическия факултет на Софийския държавен университет. След това се жени за дъщерята на първия министър-председател на България след 9 септември 1944 г. Кимон Георгиев.

След дипломирането си става юрисконсулт в ръководеното първоначално от неговия тъст Министерство на енергетиката от 1953 г. до 1977 г. Там е последователно главен юрисконсулт, началник на Организационно-правно управление, заместник-началник на Управление по контрола и координацията и главен секретар на министерството.[2] През 1977 г. е избран за секретар на Националния съвет на Отечествения фронт, където остава до 1989 г.[3] Член е на Изпълнителния комитет на ЦС на Съюза на юристите в България.

Гиньо Ганев е член на Държавния съвет на НРБ от 1986 до 1990 г. На 2 пъти отказва да стане министър-председател на България – така на неговото място сядат Димитър Попов и Любен Беров.

Награден е с Орден „Георги Димитров“. По повод 75-ата му годишнина президентът Георги Първанов го награждава с орден „Стара планина“.

Умира на 18 декември 2016 г. в София.[4]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

От 1953 г. Гиньо Ганев е женен за Мария, дъщеря на министър-председателя Кимон Георгиев. Имат 2 сина – Кимон (психиатър) и Ивайло (инженер), 2 внучки и 2 внуци.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1978 г. – награден е с орден „Народна република България“ II степен „по случай 50-годишнината от рождението му и за активно участие в строителството на социализма“.[5]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Избрани произведения. София: Партиздат, 1982
  • Style: Сентенции. София: Еркюл, 1991, 72 с.
  • Викове и шепот. София: Сиела, 1997
  • Парламентарен говор и безмълвие. Пловдив: Пигмалион, 2000, 246 с.
  • Измислени цитати. София: Сиела, 2003
  • Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София: Сиела, 2007
  • Омбудсманиада. София: Сиела, 2010

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Галя Горанова, Йоана Гъндовска, Христо Николов, „Третият опит за избор на омбудсман – успешен“, в. „Сега“, 14 април 2005 г.
  2. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 149.
  3. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 516, ISBN 954-528-790-X
  4. Вяра Панчева, Почина първият омбудсман на България Гиньо Ганев, dariknews.bg, 18 декември 2016 г.
  5. Указ № 348 от 22 февруари 1978 г. Обн. ДВ. бр. 26 от 4 април 1978 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
- национален омбудсман (13 април 2005 – 20 октомври 2010) Константин Пенчев