Георги Коняров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Коняров
български минен инженер
Роден
1882 г.
Починал
1967 г. (85 г.)
Националност българин

Георги Захариев Коняров е български минен инженер и историк на минното дело в България.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1882 г. в Пловдив. През 1905 г. завършва минно инженерство в Саксонската минна академия във Фрайбург. От 1906 до 1920 г. е инженер, а от 1925 до 1932 г. главен директор на мини „Перник“; инженер в мина „Черно море“ – Бургас, „Бургаски медни мини“ и други. Член е на БИАД. Умира през 1967 г. в София.[1]

Личният му архив се съхранява във фонд 1499К в Централен държавен архив. Той се състои от 228 архивни единици от периода 1901 – 1967 г.[1]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на изследванията „Принос към историята на рударството и металургията в България“, „Средновековни рударски закони“, „Икономически ефект от минералните води“; статии: „Български монети и монетарници в римско и българско време“, „Облагородяване на маришките въглища“, „Ураново находище на върха Готен“, „Създаване на родна железодобивна индустрия“ и други по специализирани въпроси на минното дело; „Българо-руски минно-технически речник“ в съавторство с Л. Фоменко. Прави преводи и пише рецензии.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Георги Захариев Коняров. // Информационна система на Държавните архиви. Посетен на 26 декември 2017 г. (на български)