Георги Попгеоргиев
| Георги Попгеоргиев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Георги Попгеоргиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Българската комунистическа партия.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Георги Попгеоргиев е роден в 1888 година в неврокопското село Лъки, което тогава е в Османската империя. Учи в българското педагогическо училище в Сяр и след завършването му става учител. Присъединява се към ВМОРО и става член на Неврокопския околийски революционен комитет. Ръководи нелегалния канал от Неврокоп за Сяр. При Балдевската афера в 1903 година е заловен в Балдево и затворен в Солун.[1]
Освободен в 1908 година, отново се занимава с революционна дейност. При избухването на Балканската война в 1912 година е в доброволческа чета, подпомагаща Българската армия.[1]
Участва в Първата световна война, като на фронта става социалист. След войната на 21 септември 1919 година в къщата му в Лъки е учредена група на БКП, която Попгеоргиев оглавява. В 1922 – 1923 е сред организаторите на Лъкинската комуна.[1]
През май 1925 година е арестуван по време на Дъбнишката акция на ВМРО срещу комунистическите дейци в Пиринско и след изтезания е обесен край село Садово.[1][2][3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 136.
- ↑ Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 121.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 372.
