Георги Попгеоргиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Попгеоргиев
български революционер
Роден
Починал

Георги Попгеоргиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Българската комунистическа партия.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Попгеоргиев е роден в 1888 година в неврокопското село Лъки, което тогава е в Османската империя. Учи в българското педагогическо училище в Сяр и след завършването му става учител. Присъединява се към ВМОРО и става член на Неврокопския околийски революционен комитет. Ръководи нелегалния канал от Неврокоп за Сяр. При Балдевската афера в 1903 година е заловен в Балдево и затворен в Солун.[1]

Освободен в 1908 година, отново се занимава с революционна дейност. При избухването на Балканската война в 1912 година е в доброволческа чета, подпомагаща Българската армия.[1]

Участва в Първата световна война, като на фронта става социалист. След войната на 21 септември 1919 година в къщата му в Лъки е учредена група на БКП, която Попгеоргиев оглавява. В 1922 – 1923 е сред организаторите на Лъкинската комуна.[1]

През май 1925 година е арестуван по време на Дъбнишката акция на ВМРО срещу комунистическите дейци в Пиринско и след изтезания е обесен край село Садово.[1][2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 136.
  2. Тасев, Славчо. Безсмъртните: Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг 1922 - 1944. БКП, 1971. с. 121.
     Портал „Македония“         Портал „Македония