Георг Лангсдорф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георг Лангсдорф
немски естественик
Георг Лангсдорф 
Роден: 18 април 1774
Велщайн, Германия
Починал: 29 юни 1852  (на 78 години)
Фрайбург, Германия

Георг Хайнрих фон Лангсдорф (на немски Georg Heinrich von Langsdorff, на руски Григорий Иванович Лангсдорф) (18 април 1774 - 29 юни 1852) немски естественик, етнограф, дипломат и пътешественик на руска служба.

Ранни години 1774-1803[редактиране | edit source]

Роден във Велщайн, Германия.Получава прекрасно начално образование. Владее чужди езици. Увлечението му към естествените науки го подтикват да завърши медицина и естествена история в университета в Гьотинген. След това посещава и университети в Испания и Португалия, където от 1797 до 1802 съчетава медицинската практика с изследвания от естествено-научен и географски характер.

Участие в Първата руска околосветска експедиция 1803-1805[редактиране | edit source]

През 1803-1805 по препоръка на Петербургската академия на науките участва в Първата руска околосветска експедиция под командването на Иван Фьодорович Крузенщерн. След пристигането на кораба в Нагазаки Лангсдорф съпровожда Николай Резанов в неговата посланическа мисия в Япония. През 1805 г. провежда географски изследвания в Руска Америка и през 1807 през Охотск и Сибир по суша се завръща в Петербург.

След завръщането си от експедицията е избран за член-кореспондент на Петербургската академия на науките, зачислен към министерството на външните работи и през 1810 г. е изпратен на дипломатическа работа в Бразилия. През 1812 г. Лангсдорф е назначен за генерален консул на Русия в Рио де Жанейро, като през цялото си пребиваване в Бразилия до 1820 г. извършва кратковременни експедиции в приморските области на провинция Минас Жераис и изследва флората, фауната и географията на района.

Експедиция в Бразилия 1821-1828[редактиране | edit source]

Карта на пътя на експедицията на Лангсдорф в Бразилия.

През 1821 е избран за действителен член на Петербургската академия на науките и е назначен за ръководител на Руската комплексна експедиция за изследване на Бразилската планинска земя.

През 1822-1823 г. изследва областта около Рио де Жанейро, а през 1824 г. – провинция Минас Жераис.

През 1826 г. от Сау Паулу експедицията се спуска по реките Тиете и Парана до устието на десния ѝ приток река Рио Пардо. Изкачва се по последната и по десния ѝ приток река Иняндуи, преминава през хребета Серра ди Маракажу (635 м) и по река Миранда се спуска до река Парагвай. Изкачва се на север по Парагвай и по притока ѝ Куяба (ляв) и на 30 януари 1827 достига до град Куяба в южната част на платото Мату Гросу. Там участниците в експедицията прекарват близо година, извършвайки екскурзии в близките околности за събиране на колекции от всякакво естество.

През 1827 г. Лангсдорф разделя експедицията на два отряда. Сам той с астронома Николай Рубцов се изкачват до изворите на Парагвай ( на север от Куяба), от там се спускат по река Аринус (десен приток на Журуена), по Журуена до Тапажос (1992 км) и по последната до Амазонка (през 1828 г.). През 1829 г. отрядът се спуска по Амазонка до Белен и от там по море се завръща в Рио де Жанейро.

Лангсдорф и Николай Рубцов стават първите европейци, които пресичат западната част на Бразилската планинска земя от юг на север. Изнурителното и опасно пътешествие с дължина над 5 000 км по неизследваните, труднодостъпни и крайно неблагоприятни в климатично отношение райони са скъпо заплатени от двамата. На Тапажос те заболяват от остра форма на тропическа малария. За Лангсдорф това заболяване завършва трагично – неизлечимо психическо заболяване. В тежко състояние през 1830 г. го откарват в Германия, където живее повече от двайсет години и почива във Фрайбург през 1852 на 78-годишна възраст.

Рубцов е по-млад от Лангсдорф и по упорито се съпротивлява на болестта, но и той заболява психически и не успява на обработи и публикува огромното количество материали и записки събрани и водени по време на пътешествието. Богатия научен архив на експедицията, включващ много описания и открития по зоология, ботаника, минералогия, медицина, езикознание и етнография е изпратен в Санкт Петербург и е забравен. Едва през 1930 е открит и публикуван в СССР.

Вторият отряд под командването на ботаника Лудвиг Ридел, през 1828 г. от Куяба преминава на запад през платото Мату Гросу, достига до изворите на река Гуапоре, спуска се по нея и по реките Маморе, Мадейра и Амазонка до Белен , като преминава по бразилските реки над 6 000 км. По море отрядът на Ридел се завръща в Рио де Жанейро и през 1830 г. заедно с останалите участници от експедицията на Лангсдорф се завръща в Петербург. Той донася за столичната ботаническа градина 84 сандъка с живи растения.

Съчинения[редактиране | edit source]

  • "Bemerkungen auf einer Reise um die Welt in Jahren 1803 bis 1807", (1812).
  • "Eine Reise um die Welt", Leipzig, 1952.

Източници[редактиране | edit source]