Георг (Саксония)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георг Саксонски
крал на Саксония
Kronprinz Georg von Sachsen.jpg
Георг Саксонски
Лични данни
Управление 19 юни 1902 - 15 октомври 1904
Роден
Починал
Пилниц, днес в Дрезден
Предшественик Фридрих Август III
Наследник Фридрих Август III
Семейство
Династия Ветини
Баща Йохан Саксонски
Майка Амалия Августа
Брак Мария Анна
Потомци Мария Йохана Амалия Фердинанда Антония Луиза Юлиана, Елизабет Албертина Каролина Сидония Фердинанда Леополдина Антония Августа Клементина, Матилда Мария Августа Виктория Леополдина Каролина Луиза Франциска Йозефа, Фридрих Август III Йохан Лудвиг Карл Густав Грегор Филип, Мария Йозефа Луиза Филипина Елизабет Пия Ангелика Маргарета, Йохан Георг Пиус Карл Леополд Мария Януариус Анаклетус, Максимилиан Вилхелм Август Алберт Карл Грегор Одо,Алберт Карл Антон Лудвиг Вилхелм Виктор
Георг Саксонски в Общомедия
Георг Саксонски (1895)

Георг Саксонски (на немски: Georg von Sachsen; пълно име: Friedrich August Georg Ludwig Wilhelm Maximilian Karl Maria Nepomuk Baptist Xaver Cyriacus Romanus von Sachsen; * 8 август 1832 в Дрезден; † 15 октомври 1904 в Пилниц, днес в Дрезден) от албертинската линия на Ветините е крал на Саксония от 1902 до 1904 г.

Той е вторият син на саксонския крал Йохан Саксонски (1801 – 1873) и баварската принцеса Амалия Августа (1801 – 1877), дъщеря на баварския крал Максимилиан I Йозеф и втората му съпруга Каролина Баденска.

През 1849/1850 г. Георг посещава около шест месеца лекции в университета в Бон. Той е генерал-фелдмаршал през войните.

След смъртта на по-големия му брат Алберт през 1902 г. Георг става на 19 юни 1902 г. на 70 години новият саксонски крал и умира след две години.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Георг се жени на 11 май 1859 г. в Лисабон за инфанта Мария Анна от Португалия, дъщеря на португалския крал Фердинанд II и Мария II. Двамата имат осем деца:

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Walter Fellmann: Sachsens Könige 1806 – 1918. Koehler&Amelang, München u. Berlin 2000, ISBN 3-7338-0233-0.
  • Otto Posse: Die Wettiner. Genealogie des Gesamthauses. Zentralantiquariat Leipzig 1994, ISBN 3-7463-0171-8
  • Алберт херцог Саксонски: Die Wettiner in Lebensbildern. Styria-Verlag. Graz/Wien/Köln 1995. ISBN 3-222-12301-2.
  • Konrad Sturmhoefel: Zu König Georgs Gedächtnis. Ein Abriß seines Lebens. Baensch, Dresden 1905.
  • Луиза Токсанска: Mein Leben. Dresden 1991. ISBN 3-364-00225-8.
  • Hans Körner: Georg, König von Sachsen. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 6, Duncker & Humblot, Berlin 1964, ISBN 3-428-00187-7, S. 227 f. (Digitalisat).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]