Алберт (Саксония)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Алберт.

Алберт Саксонски
крал на Саксония
König Albert von Sachsen.jpg
Алберт Саксонски
Лични данни
Управление 29 октомври 1873 - 19 юни 1902
Пълно име Friedrich August Albert Anton Ferdinand Joseph Karl Maria Baptist Nepomuk Wilhelm Xaver Georg Fidelis von Sachsen
Роден
Починал
19 юни 1902 г. (74 г.)
Предшественик Йохан Саксонски
Наследник Георг
Семейство
Династия Ветини
Баща Йохан Саксонски
Майка Амалия Августа
Брак Карола Ваза
Алберт Саксонски в Общомедия

Алберт Саксонски (на немски: Albert von Sachsen; пънно име: Friedrich August Albert Anton Ferdinand Joseph Karl Maria Baptist Nepomuk Wilhelm Xaver Georg Fidelis von Sachsen; * 23 април 1828 в Дрезден; † 19 юни 1902 в Сибиленорт (Щодре) в Долносилезко войводство, Полша) от албертинската линия на Ветините е крал на Саксония от 1873 до 1902 г.

Той е големият син на саксонския крал Йохан Саксонски (1801 – 1873) и баварската принцеса Амалия Августа (1801 – 1877), дъщеря на баварския крал Максимилиан I Йозеф и втората му съпруга Каролина Баденска.

Алберт се интересува от военното дело. Той следва право и държавни науки от 1845 г. в университета в Бон. [1] Като хауптман участва във войната против Дания. Като тронпринц той е от 1866 г. командир на саксонската войска в германската война против Прусия. Алберт става на 11 юли 1871 г. в Дрезден чрез Вилхелм I първият не-пруски генерал-фелдмаршал.[2] Същата година става генералинспектор.

След смъртта на баща му на 29 октомври 1873 г. Алберт става крал на Саксония.[3]

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Кралица Карола Саксонска

Алберт се жени на 18 юни 1853 г. в Дрезден за принцеса Карола Ваза (1833 – 1907), единствената дъщеря на наследствения принц Густав Ваза, син на крал Густав IV Адолф от Швеция и принцеса Луиза фон Баден, дъщеря на велик херцог Карл Лудвиг Фридрих фон Баден.

Бракът му е бездетен. След смъртта му през 1902 г. по-малкият му брат Георг става новият саксонски крал.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Konrad Sturmhoefel: König Albert von Sachsen. Ein Lebensbild. Voigtländer, Leipzig 1898.
  • Georg von Schimpff: König Albert: Fünfzig Jahre Soldat. Baensch, Dresden 1893.
  • Joseph Kürschner: König Albert und Sachsenland. Eine Festschrift zum 70. Geburtstage und 25jährigen Regierungsjubiläum des Monarchen. Schwarz, Berlin 1898.
  • Dem Gedächtnis König Alberts von Sachsen. v. Zahn & Jaensch, Dresden 1902.
  • Ernst von Körner: König Albert von Sachsen. Der Soldat und Feldherr. Oestergaard, Berlin-Schöneberg 1936.
  • Bernd Rüdiger: Wahre Geschichten um König Albert. Tauchaer Verlag. Taucha 1994.
  • Bernhard Schwertfeger: Albert, König von Sachsen. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 131 f. (Digitalisat).
  • Albert Herzog zu Sachsen: Die Wettiner in Lebensbildern. Styria-Verlag. Graz/Wien/Köln 1995, ISBN 3-222-12301-2.
  • Thomas Eugen Scheerer: Albert von Sachsen. Kronprinz, Soldat, König. Militärhistorisches Museum der Bundeswehr, Dresden 2002.
  • Arbeitskreis sächsische Militärgeschichte: Sibyllenort und König Albert von Sachsen. Sonderheft zum 100. Todestag von König Albert. Arbeitskreis Sächsische Militärgeschichte, Dresden 2003.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. NDB, S. 131.
  2. Ansgar Reiß, Ulrich Herr, Jens Nguyen: Die deutschen Generale sowie Kriegsministerien und Generalstäbe von 1871 bis 1914. Kataloge des Bayerischen Armeemuseums Ingolstadt. Band 10. Verlag Militaria. Wien 2012. ISBN 978-3-902526-60-1. S. 226f.
  3. Vgl. Albert Prinz von Sachsen: König Albert als Politiker.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]