Алберт (Саксония)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Алберт.

Алберт Саксонски

Алберт Саксонски (на немски: Albert von Sachsen; пънно име: Friedrich August Albert Anton Ferdinand Joseph Karl Maria Baptist Nepomuk Wilhelm Xaver Georg Fidelis von Sachsen; * 23 април 1828 в Дрезден; † 19 юни 1902 в Сибиленорт (Щодре) в Долносилезко войводство, Полша) от албертинската линия на Ветините е крал на Саксония от 1873 до 1902 г.

Той е големият син на саксонския крал Йохан Саксонски (1801 – 1873) и баварската принцеса Амалия Августа (1801 – 1877), дъщеря на баварския крал Максимилиан I Йозеф и втората му съпруга Каролина Баденска.

Алберт се интересува от военното дело. Той следва право и държавни науки от 1845 г. в университета в Бон. [1] Като хауптман участва във войната против Дания. Като тронпринц той е от 1866 г. командир на саксонската войска в германската война против Прусия. Алберт става на 11 юли 1871 г. в Дрезден чрез Вилхелм I първият не-пруски генерал-фелдмаршал.[2] Същата година става генералинспектор.

След смъртта на баща му на 29 октомври 1873 г. Алберт става крал на Саксония.[3]

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Кралица Карола Саксонска

Алберт се жени на 18 юни 1853 г. в Дрезден за принцеса Карола Ваза (1833 – 1907), единствената дъщеря на наследствения принц Густав Ваза, син на крал Густав IV Адолф от Швеция и принцеса Луиза фон Баден, дъщеря на велик херцог Карл Лудвиг Фридрих фон Баден.

Бракът му е бездетен. След смъртта му през 1902 г. по-малкият му брат Георг става новият саксонски крал.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Konrad Sturmhoefel: König Albert von Sachsen. Ein Lebensbild. Voigtländer, Leipzig 1898.
  • Georg von Schimpff: König Albert: Fünfzig Jahre Soldat. Baensch, Dresden 1893.
  • Joseph Kürschner: König Albert und Sachsenland. Eine Festschrift zum 70. Geburtstage und 25jährigen Regierungsjubiläum des Monarchen. Schwarz, Berlin 1898.
  • Dem Gedächtnis König Alberts von Sachsen. v. Zahn & Jaensch, Dresden 1902.
  • Ernst von Körner: König Albert von Sachsen. Der Soldat und Feldherr. Oestergaard, Berlin-Schöneberg 1936.
  • Bernd Rüdiger: Wahre Geschichten um König Albert. Tauchaer Verlag. Taucha 1994.
  • Bernhard Schwertfeger: Albert, König von Sachsen. Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 1, Duncker & Humblot, Berlin 1953, ISBN 3-428-00182-6, S. 131 f. (Digitalisat).
  • Albert Herzog zu Sachsen: Die Wettiner in Lebensbildern. Styria-Verlag. Graz/Wien/Köln 1995, ISBN 3-222-12301-2.
  • Thomas Eugen Scheerer: Albert von Sachsen. Kronprinz, Soldat, König. Militärhistorisches Museum der Bundeswehr, Dresden 2002.
  • Arbeitskreis sächsische Militärgeschichte: Sibyllenort und König Albert von Sachsen. Sonderheft zum 100. Todestag von König Albert. Arbeitskreis Sächsische Militärgeschichte, Dresden 2003.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. NDB, S. 131.
  2. Ansgar Reiß, Ulrich Herr, Jens Nguyen: Die deutschen Generale sowie Kriegsministerien und Generalstäbe von 1871 bis 1914. Kataloge des Bayerischen Armeemuseums Ingolstadt. Band 10. Verlag Militaria. Wien 2012. ISBN 978-3-902526-60-1. S. 226f.
  3. Vgl. Albert Prinz von Sachsen: König Albert als Politiker.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]