Густав IV Адолф

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Густав Адолф.

Густав IV Адолф
крал на Швеция
Густав IV Адолф 
Роден: 1 ноември 1778 г.
Починал: 7 февруари 1837 г. (58 г.)

Густав IV Адолф е крал на Швеция от 1792 г. до своето абдикиране през 1809 г. Син е на Густав III от Швеция и неговата кралица София Магдалена.

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Стокхолм. Предполага се, че е биологичен син на благородник от финландско потекло. След убийството на баща му Густав III през март 1792, той се възкачва на престола. През 1796 г. неговият чичо, който му е регент, спомага за това младият крал да посети Санкт Петербург. Поводът е Густав IV да се сгоди за великата княгиня Александра Павловна, внучка на Екатерина Велика. Въпреки това предстоящото сватбено тържество се отменя поради неотстъпчивостта на шведския крал да допусне бъдещата му съпруга да продължи да изповядва православието (тогавашната шведска конституция не го допуска).

Управление[редактиране | редактиране на кода]

Управлението на Густав IV Адолф продължава тринадесет години (от 1796 до 1809), като преминава под знака на абсолютизма. Провежданата от него политика е продиктувана главно от нелеката ситуация в Европа и от войните, развихрени на континента като последица от Френската революция и от излизането на Наполеон I Бонапарт на политическата сцена. Густав IV Адолф не е почитател на Франция за разлика от баща си Густав III и макар че в даден момент Швеция се оказва единствената монархия в дипломатически отношения с Френската република, през 1805 г. бива приобщена към третата коалиция срещу Наполеон, чиито армии завземат шведска Померания. В резултат от Тилзитския мир, сключен през месец юли 1807 г., страната трябва да прекъсне отношенията си с Англия и да участва в Наполеоновата блокада, въдворена с цел да се огъне и изтощи Албионът. Швеция обаче не го прави заради търговските връзки с Великобритания, които са жизнено важни и поради това във Финландия нахлуват руски войски и я окупират заедно с част от северните ѝ територии. Шведско владение още от Средновековието, Финландия бива завзета от Русия, а преди да завърши едногодишната, катастрофална за кралството му война, Густав IV Адолф е свален от престола след преврат, извършен през месец март 1809 г. от дворянската опозиция, която настоява за конституционна форма на управление. На трона се възкачва по-младият брат на Густав III Карл XIII, и Швеция става конституционна монархия с власт, разпределена между краля, риксрода и риксдага.

Живот след абдикацията[редактиране | редактиране на кода]

В изгнание Густав IV се установява в Санкт Гален, Швейцария, където живее в малък хотел сред нищета и изолираност, под името на полковник Густафсон. Там той претърпява мозъчен инсулт и умира. По-късно останките му са пренесени в Швеция.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вера Ганчева – Швеция – „Страната и хората. География, история, общество, култура, личности“ изд. „Хемус Груп“ София 2001

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Густав III
Крал на Швеция
Крал на Швеция (1792 – 1809)
Карл XIII