Геотермална енергетика в Япония

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Геотермалната електроцентрала Мацукава, първата комерсиална геотермална електроцентрала в Япония.

Геотермалната енергетика в Япония е част от производството на електроенергия в Япония. Към 2013 г. се произвеждат 2596 GWh електроенергия, което представлява 0,25% от общото количество произведена електроенергия в страната.[1]

Технология[редактиране | редактиране на кода]

Геотермална електроцентрала в префектура Нагасаки.

С наличието на голям брой извори на гореща вода, Япония разполага с достатъчно ресурси за производство на електроенергия от геотермални електроцентрали. През 2007 г. Япония разполага с 535,2 MW инсталирани мощности или около 5% от общия дял на произведената електроенергия от геотермални електроцентрали в света, но като дял от общото количество електроенергия произведена в Япония е незначителен.[2]

Разработването на нови геотермални електроцентрали спира в средата на 1990-те години. Причина за това е голямата съпротива на обществото в страната. По-голямата част от изворите на гореща вода се намират в защитени територии и в курортни селища. В тези места населението е силно зависимо от туристите посещаващи горещите извори. Те се противопоставят на развитието на геотермалната енергетика, която ще окаже негативно влияние върху туристическата индустрия, местната икономика и природата.[3][4] Въпреки това интересът към геотермалната енергетика се увеличава, особено след аварията в атомната електроцентрала във Фукушима и последвалото закриване на част от атомните електроцентрали в Япония. Правителството и бизнеса обмислят над 60 възможни площадки за построяване на геотермални електроцентрали. След построяването Япония ще бъде на трето място, след САЩ и Индонезия, по произведено количество електроенергия от геотермални електроцентрали.[5] Предполага се, че около 1500 извора с гореща вода, без допълнителни сондажи, могат да произвеждат годишно по 723 MW електроенергия.[6]

Япония разработва нови технологии за проучване, използване и контрол на геотермалните ресурси.[6] Поради застой на геотермалната енергетика в страната, по-голямата част от технологиите са използвани в други държави.[5] След 2000 г. 67% от използваните турбини в геотермалните електроцентрали в света са произведени в Япония.[6]

История[редактиране | редактиране на кода]

Първата експериментална електроцентрала в Япония е открита през 1925 г. в префектура Оита. Развитието на геотермалната енергетика се забавя по време на Втората световна война. Първата, работеща с пълен капацитет геотермална електроцентрала в страна е открита през 1966 г. Тя е собственост на Nihon Heavy Chemical Industory Corp. и има 9,5 MW инсталирани мощности. В средта на 1970-те години се разработва ново поколение по-ефективни геотермални електроцентрали. До средата на 1980-те години се откриват средни по капацитет (до 50 MW) електроцентрали. С напредването на технологиите, се разработват електроцентрали с по-малък капацитет, които да са ефективни в райони с по-малко ресурси. През 1996 г. общите инсталирани мощности достигат до около 500 MW.[7]

През април 2011 г. Министерство на околната среда на Япония издава доклад „Изследване на потенциала за въвеждане на възобновяеми енергийни източници“. В него се посочва, че Япония разполага с ресурси за производство на 19,140 GW електроенергия годишно.[8] It has shown total 19.14GW of Japanese geothermal resource potential.[9]

Електроцентрали[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Япония с разположението на геотермалните електроцентрали.

Към 2003 г. в Япония функционират 20 геотермални електроцентрали.[7][10][6]

име капацитет (MW) година забележка
Мори 50 1982
Онума 9.5 1974
Сумикава 50 1995
Мацукава 23.5 1966
Каконда 1 и 2 80 1978 – 1995
Уенотаи 28.8 1994
Оникобе 15 1975
Янайзу-Нишияма 65 1995
Хачиджо-джима 3.3 1999
Сугинои 1.9 1981
Такигами 25 1996
Отаке 12.5 1967
Хачубару 1 и 2 112 1977 – 2006
Куджу 0.99 1998
Такеною 0.1 1991 закрита
Киришима-кокуксай 0.1 1984 планирано спиране
Огири 30 1996
Ямагава 30 1995

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Japan: Electricity and Heat for 2013. // www.iea.org. International Energy Agency (IEA). Посетен на 11 ноември 2015.
  2. Bertani, Ruggero. World Geothermal Generation in 2007, Characteristics, Development and utilization of geothermal resources. // Geo-Heat Centre Quarterly Bulletin 28 (2). Klamath Falls, Oregon, Oregon Institute of Technology, септември 2007. с. 1 – 9. Посетен на 16 април 2009.
  3. Japanese spa town in a lather over geothermal plans. // The Guardian, 7 февруари 2009. Посетен на 13 ноември 2015.
  4. Japan's spa lovers fuel fire against geothermal giants. // The Globe and Mail, 20 септември 2008. Посетен на 13 ноември 2015.
  5. а б Japan’s first new geothermal power plant in 15 years to open next month. // The Telegraph, 16 март 2014. Посетен на 11 ноември 2015.
  6. а б в г Geothermal Energy. Japan: Resources and Technologies. // The Geothermal Research Society of Japan. Посетен на 11 ноември 2015.
  7. а б Geothermal Japan – History and Status of Geothermal Power Development and Production. // Geothermal Resources Council. Посетен на 11 ноември 2015.
  8. 平成21年度 再生可能エネルギー導入ポテンシャル調査(pdf) www.env.go.jp
  9. 伊藤義康、 『分散型エネルギー入門』、講談社、2012年5月20日第1刷、ISBN 9784062577724、p.94 – 95
  10. Kimbara, K. и др. The Series of the Geothermal Power Stations in Japan. // Chishitsu News 501. May 1996. Посетен на 18 октомври 2009.