Гертруд фон Дагсбург
| Гертруд фон Дагсбург Gertrude de Dabo | |
|---|---|
| графиня на Блоа, Шампан и Саарбрюкен-Лайнинген | |
 | |
| Родена |
около 1190 г.
|
| Починала | |
| Погребана | Франция |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Албрехт II фон Дагсбург |
| Майка | Гертруда фон Баден |
| Съпруг | Теобалд I (Лотарингия) (1215 – 1220) Теобалд I (1220 – 1222)[1] |
| Гертруд фон Дагсбург в Общомедия | |
Гертруд фон Дагсбург или Гертруд фон Егисхайм (на немски: Gertrud von Dagsburg; Gertrud von Egisheim; * ок. 1190/1206; † 30 март 1225) от благородническия род на Етихонидите е графиня от Дагсбург и Мец и чрез женитби херцогиня на Горна Лотарингия, графиня на Блоа, Шампан и графиня на Саарбрюкен-Лайнинген. Тя е наследничка на Егисхайм, Дагсбург, Мец и Моха.
Произход и наследство[редактиране | редактиране на кода]
Тя е единствена дъщеря и наследничка на граф Албрехт II фон Дагсбург († 1212) и съпругата му Гертруда фон Баден († 1225), единствената дъщеря на маркграф Херман IV фон Баден († 1190) и Берта фон Тюбинген († 1169).[2]
Двамата ѝ братя Хайнрих и Вилхелм са убити през 1202 г. при турнир в Белгия, и така благородническият род на Етихонидите с баща ѝ Албрехт II през 1211/1212 г. измира по мъжка линия. Гертруда става наследничка на графството Дагсбург.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Първи брак: през 1215 или пр. 1 януари 1216 г. с херцог Теобалд I († 17 февруари или 24 март 1220), син на херцог Фридрих II († 1213) и Агнес от Бар († 1226). Теобалд става граф на Дагсбург и Мец. Бракът е бездетен.[3]
Втори брак: през 1217 или ок. 15 май 1220 г. с граф Теобалд IV от Шампан (* 3 май 1201; † 8 юли 1253), син на граф Тибо III Шампан (1179– 1201) и на Бланш Наварска († 1229). Тя е първата му съпруга, но той я изгонва понеже не получил графствата Мец и Дагсбург. Бракът е бездетен и те се развеждат ок. 13 юли 1222 г.[4] През 1234 г. той става Теобалд I крал на Навара.
Трети брак: през 1223/между януари и септември 1224 г. с граф Симон фон Лайнинген († ок. 1234/1235), вторият син на граф Фридрих II фон Саарбрюкен-Лайнинген († 1237) и съпругата му Агнес фон Еберщайн (* ок. 1190), дъщеря на граф Еберхард III фон Еберщайн († 1219) и Кунигунда фон Андекс († сл. 1207).[5] Бракът е бездетен. Симон получава графството Дагсбург. Графството Мец отива на епископия Мец. Симон основава линията Лайнинген-Дагсбург.
Симон фон Лайнинген се жени втори път на 29 август 1227 г. за Жана д' Аспремон.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Dugas de Beaulieu: Le comté de Dagsbourg, aujourd'hui Dabo, archéologie et histoire, Société des Antiquaires de France, 2. Aufl., Paris 1858 ((fr)).
- Albrecht II. Graf von Egisheim-Dagsburg/Erbin Gertrud, Genealogie-Mittelalter
- Theobald I. Herzog von Ober-Lothringen (1213 – 1220) /Gertrud von Egisheim-Dagsburg, Genealogie-Mittelalter
- Friedrich Oswald:Leiningen, zu. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 14, Duncker & Humblot, Berlin 1985, ISBN 3-428-00195-8, S. 142 – 144
- Detlev Schwennicke, Europaische Stammtafeln, New Series, Vol. I/2, Tafel 200B., Vol. XXVI, Tafel 11., Tafel 89.
- Europaische Stammtafeln, by Wilhelm Karl, Prinz zu Isenburg, Vol. VI, Tafel 160.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ fmg.ac. Посетен на 28 януари 2016 г.
- ↑ Gertrud von Dagsburg, fmg.ac
- ↑ Gertrud of Dagsburg, our-royal-titled-noble-and-commoner-ancestors.com
- ↑ Gertrud Gräfin v.Dagsburg, ww-person.com
- ↑ Leiningen 3, genealogy.euweb.cz