Герхард Розе

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Герхард Розе
Gerhard Rose
германски доктор

Роден
Починал
13 януари 1992 г. (95 г.)

Националност Флаг на Германия Германия
Образование Хумболтов университет на Берлин
Вроцлавски университет
Медицина
Област тропическа медицина
Образование Хумболтов университет на Берлин
Членува в НСДАП
Престъпна дейност
Принадлежност Flag of Germany (1935–1945).svg Нацистка Германия
Престъпления експерименти с хора
Жертви 110
Период 1941 – 1945
Присъда доживотен затвор
Затвор Ландсберг
Герхард Розе в Общомедия

Герхард Розе (на немски: Gerhard Rose) е германски доктор и член на НСДАП. По време на нацисткия режим, участва в медицински експерименти, провеждани върху затворници от концентрационни лагери.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход и образование[редактиране | редактиране на кода]

Розе е роден в Данциг (тогава част от Западна Прусия, сега Гданск в Полша). Розе посещава гимназиите в Стелин, Дюселдорф, Бремен и Бреслау. След дипломирането си започва да учи медицина в Академия Кайзер Вилхелм за военно медицинско образование в Берлин. През 1914 г. той е активен в Pépinière Corps Saxonia.[1] Той се премества в университета "Фридрих-Вилхелмс" в Берлин и в университета в Бреслау.[2] Розе получава на медицинския си държавен изпит на 15 ноември 1921 г. "много добър", получава докторска степен на 20 ноември 1922 г. и акредитация като лекар на 16 май 1922 г. В периода 1922-1926 г. Розе е медицински асистент в Института Роберт Кох в Берлин, в Хигиенния институт в Базел и в Анатомичния институт във Фрайбургския университет.

Китай[редактиране | редактиране на кода]

През 1929 г. Розе напуска Германия, за да работи в Република Китай. Той е медицински съветник на правителството на Гоминдан. През декември 1929 г. е назначен за директор на медицинската служба в Чекян, освен това е съветник по въпросите на здравето в министерството на вътрешните работи в Чекян. Неговото време в Китай е прекъснато от проучвания в Европа, Азия и Африка. На 1 ноември 1930 г. Розе се присъединява към нацистката партия (членски номер: 346 161).[3]

Завръщане от Китай[редактиране | редактиране на кода]

Преди Втората китайско-японска война Розе се завръща през септември 1936 г. и поема на 1 октомври катедра "Тропическа медицина" в Берлинския институт "Роберт Кох". От лятото на 1938 г. Розе провежда в Берлинския университет лекции и упражнения за тропическа хигиена и тропическа медицина.

През 1939 г. Розе започва служба за Луфтвафе. През 1942 г. той е назначен за консултантски хигиенист и тропическа медицина в медицинската служба на Луфтвафе. Когато войната свършва, Розе заема ранг на генерален лекар.

Герхард Розе на процеса в Нюрнберг през 1947 г.

Експерименти с малария[редактиране | редактиране на кода]

Розе провежда експериментите с малария в концентрационните лагери в Дахау и Бухенвалд и с психично болни руски затворници в психиатрична клиника в Тюрингия.[4][5]

Между 1941 г. и 1942 г. Розе тества за индустрията на IG Farben, (Леверкузен), нови антималарии.[6] Опитите с малария с участието на Розе са документирани за саксонския санаториум Arnsdorf. До юли 1942 г. общо 110 пациенти са заразени с ухапвания от комари.[7] В първата серия от тестове с 49 души, загиват 4 души. Експериментите в Arnsdorf са по времето на нацистките медицински убийства - Акция Т4. Субектите са прехвърлени на други институции и убити там.

От януари 1942 г. в концентрационния лагер в Дахау са проведени човешки експерименти за разработване на ваксина срещу маларията.

Докторски процес[редактиране | редактиране на кода]

Осъден е на доживотен затвор за престъпления срещу човечеството и военни престъпления. През 1951 г. присъдата му е намалена на 15 години. Освободен е предсрочно на 3 юни 1955 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Kösener Corpslisten 1960, 63, 189; 60, 545; 40, 1096
  2. biographische Angaben zu Rose bei: Dörner, Ärzteprozeß, S. 136 (Erschließungsband), S. 8/03112ff. (Gnadengesuch vom 2. November 1953) S. 8/03174ff. (Urteil der Bundesdisziplinarkammer VII vom 24. Oktober 1960 (Az. VII VI 8/60)). Ernst Klee: Auschwitz, die NS-Medizin und ihre Opfer. 3. Auflage, S. Fischer, Frankfurt am Main 1997, S. 126.
  3. Dörner, Ärzteprozess; S. 136.
  4. Klee, Auschwitz, S. 116 f., 126 f.
  5. Eckart, WU и др. Malaria and World War II: German malaria experiments 1939-45. // Parassitologia 42. 2000. с. 53–8.
  6. Dörner, Ärzteprozess, S. 136.
  7. Zu Arnsdorf und den genannten Zahlen siehe Klee, Auschwitz, S. 127 ff.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ebbinghaus, Angelika (Hrsg.): Vernichten und Heilen. Der Nürnberger Ärzteprozeß und seine Folgen. Aufbau-Taschenbuch-Verlag, Berlin 2002
  • Dörner, Klaus (Hrsg.): Der Nürnberger Ärzteprozeß 1946/47. Wortprotokolle, Anklage- und Verteidigungsmaterial, Quellen zum Umfeld. Saur, München 2000
  • Ulrich Dieter Oppitz (Bearb.): Medizinverbrechen vor Gericht. Die Urteile im Nürnberger Ärzteprozeß gegen Karl Brandt und andere sowie aus dem Prozess gegen Generalfeldmarschall Milch. Palm und Enke, Erlangen 1999
  • Mitscherlich, Alexander (Hrsg.): Medizin ohne Menschlichkeit. Dokumente des Nürnberger Ärzteprozesses. 16. Auflage, Fischer Taschenbuch, Frankfurt am Main 2004
  • Wolters, Christine: Humanexperimente und Hohlglasbehälter aus Überzeugung. Gerhard Rose – Vizepräsident des Robert-Koch-Instituts. In: Frank Werner (Hrsg.): Schaumburger Nationalsozialisten. Täter, Komplizen, Profiteure. Verlag für Regionalgeschichte, Bielefeld 2009, p. 407–444.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Gerhard Rose“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.