Годфри Харолд Харди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Годфри Харолд Харди
английски математик

Роден
Починал

Образование Тринити Колидж
Кеймбриджки университет
Научна дейност
Област Математика
Годфри Харолд Харди в Общомедия

Годфри Харолд Харди (Godfrey Harold Hardy) е един от водещите английски математици през първата половина на 20 век. Известен с многобройните си математически приноси, особено в областта на математическия анализ и теорията на числата, както и с любовта си към "чистата математика". Приложната математика му се струва "грозна" – той обича чистите теоретични въпроси. Интересите му включват много области на математиката: Диофантов анализ, серии на Фурие, Дзета-функцията на Риман, разпределението на простите числа (числа, по-големи от 1, които се делят само на 1 и на себе си, напр: 2, 3, 5, 7, 11...).

Известен негов труд е A course of pure mathematics (1908), в който той обяснява на ясен език теорията на числата, функциите, границите и пр., така, че те да бъдат разбрани от студентите.

Друг известен негов труд е Апология на математиката (A Mathematician's Apology, 1940), издаден на български от издателство "Наука и изкуство", София, 1971.

През 1908 г. Харди публикува в сп. Science кратко писмо до редактора, в което формулира разпределението на генотиповете в поколенията на една идеална популация. Той не е имал интереси към генетиката, но тази му публикация е предизвикана от един разговор с английския статистик Джордж Ъдни Юл, който е изказал неправилни съображения относно посоченото разпределение. Независимо, че това е единствената му статия, касаеща проблеми на генетиката, неговото име остава в историята (освен с математическите му приноси) и със закона на Харди-Вайнберг.