Гололико какаду

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Гололик какаду)
Гололико какаду
Природозащитен статут
LC
Незастрашен[1]
Класификация
царство:Животни (Animalia)
(без ранг):Двустранно симетрични (Bilateria)
(без ранг):Вторичноустни (Deuterostomia)
тип:Хордови (Chordata)
(без ранг):Ръкоперки (Sarcopterygii)
(без ранг):Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha)
клас:Птици (Aves)
разред:Папагалоподобни (Psittaciformes)
семейство:Какадута (Cacatuidae)
род:Същински какадута (Cacatua)
вид:Гололико какаду (C. sanguinea)
Научно наименование
Разпространение
Гололико какаду в Общомедия
[ редактиране ]

Гололикото какаду (Cacatua sanguinea) е вид бяло какаду, което естествено обитава Австралия и южните части на Нова Гвинея.[2]

Сред аборигените в Централна Западна Австралия съществува практиката тези птици да бъдат отглеждани като домашни любимци, както и да бъдат готвени и консумирани. Перата им традиционно се използват за украса на главите и ръцете при ритуалните церемонии и танци на аборигените.[3]

Таксономия[редактиране | редактиране на кода]

Видът е описан за пръв път от английския орнитолог Джон Гулд през 1843 година.[4] Разпознати са четири подвида [2]:

  • C. s. sanguinea
  • C. s. normantoni
  • C. s. transfreta
  • C. s. gymnopis

Физическо описание[редактиране | редактиране на кода]

Гололикото какаду е малко бяло какаду, което на размери достига до 35 – 41 cm на дължина и 370 – 630 g на тегло, като средното тегло е 525 g.[5][6] На външен вид прилича както на Cacatua tenuirostris, така и на Cacatua pastinator, но гололикото какаду е по-малко и за разлика от двата вида има горната и долната му челюсти са с еднаква дължина. Лесно се различава от Cacatua tenuirostris по липсата на оранжева ивица на гърлото.[7] Подвидовете C. s. normantoni и C. s. normantoni са малко по-дребни от номиналния подвид.[2] Подвидът C. s. normantoni е малко по-кафеникав под крилете и опашката, както се вижда при полет.[2] Подвидът C. s. gymnopis има по-тъмно сини околоочни пръстени, по-ясно изразена е розовата област между ноздрите и очите и има жълт оттенък перата в основата на опашката.[2] Женските са малко по-леки от мъжките на тегло и по-дребни по отношение размаха на крилете, размерите на човката, дължината на задноходилните кости, дължината на опашката и диаметъра на окото. [8]

Географско разпространение и хабитат[редактиране | редактиране на кода]

Номиналният подвид C. s. sanguinea е разпространен в Северна Австралия. Подвидът C. s. normantoni обитава западните части на полуостров Кейп Йорк.[2] Подвидът C. s. transfreta е открит в Нова Гвинея.[2], а C. s. gymnopis в централните, източните и югоизточните части на Австралия.[2] Гололикото какаду е толкова разпространено, че е смятано за нещо като вредител навсякъде из Австралия, и действително може да унищожи дърветата, на които живее, обелвайки с клюна си кората на по-младите клонки.

Поведение[редактиране | редактиране на кода]

Видът се събира на ята до няколко хиляди птици, които често включват и много розови какадута (Eolophus roseicapilla). Нощем обикновено спят на клоните на дърветата, а летят в търсене на храна рано сутрин и късно следобед. Предпочитат поляните, в които търсят семена из тревата, включително семена на селскостопански култури като пшеница и овес. Издават пронизителни крясъци.

Размножаване[редактиране | редактиране на кода]

Размножителният сезон при гололиките какадута е през август – октомври в северните части на местообитанието им и май-октомври – в южните.[7] Гнездят обикновено в дървесни хралупи, в скални процепи или термитници.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cacatua sanguinea. // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 27 декември 2021 г. (на английски)
  2. а б в г д е ж з Mike Parr, Tony Juniper. Parrots: A Guide to Parrots of the World. A&C Black, 2010. ISBN 1-4081-3575-2, 9781408135754.
  3. Juluwarlu Aboriginal Corporation. Garruragan: Yindjibarndi Fauna. Juluwarlu Aboriginal Corporation, 2005. ISBN 1-875946-54-3. с. 9.
  4. BirdLife International. Cacatua sanguinea // IUCN Red List of Threatened Species. Version 2012.1. International Union for Conservation of Nature, 2012. Посетен на 16 юли 2012. (на английски)
  5. CRC Handbook of Avian Body Masses by John B. Dunning Jr. (Editor). CRC Press (1992), ISBN 978-0-8493-4258-5.
  6. australianmuseum.net.au (2011).
  7. а б в Pizzey, Graham и др. Field Guide to the Birds of Australia. Sydney, Australia, HarperCollinsPublishers, 1997. ISBN 0-207-18013-X. с. 265.
  8. Sauders, D. A. Measurements of the Little Corella from Kununurra, WA. CSIRO.
  • Flegg, Jim. Birds of Australia: Photographic Field Guide Sydney: Reed New Holland, 2002. (ISBN)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Little Corella в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​