Господство Билщайн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Господството Билщайн (на немски: Herrschaft Bilstein) е територия на Свещената Римска империя в Хесен и Тюрингия, Германия.

Граф Вигер I има графски права и собственост от 967 до 981 г. в Гермармарк и от 965 до 981 г. е маркграф на маркграфство Цайц.[1] От 10 до 12 век „фамилията Вигер“ е могъщ графски род в Тюрингия заедно с Екехардините, графовете фон Кефернбург, графовете фон Шварвбург и графовете фон Ваймар.

Графове на Билщайн[редактиране | редактиране на кода]

Наследниците започват от ок. 1130 г. да се наричат на техния замък Билщайн, западно от Албунген, днес част от Ешвеге. Този замък те са построили ок. 1100 г. През това време те имат военни конфликти с графовете на Нортхайм, които ок. 1105/1110 г. побеждават граф Ругер (Рюдигер) I фон Билщайн и разрушават първия замък Билщайн. Ругер II фон Билщайн построява новия замък Билщайн, основава манастир Гермероде (близо до Ешвеге), който става домашен манастир на фамилията.[2]

За Лудовингите от 12 век една странична линия на графовете на Билщайн са бургграфове на замък Вартбург над Айзенах. Графовете на Вартбург са през ранния 13 век бургграфове на замък Бранденбург в окръг Вартбург.[3]

Граф Ото II фон Билщайн продава през 1301 г., със съгласието на съпругата му Катарина, собствеността на ландграф Хайнрих I фон Хесен.[4] С него графският род фон Билщайн умира през 1306 г.

Вероятно графовете фон Билщайн са роднини с еделхерен фон Билщайн във Вестфалия.

Според „Райнхардсбрунер хроник“ на монах Йоханес Капут от манастир Илфелд, един Елгер фон Билщайн построява на Вера замък Илбург и се нарича „граф фон Илфелд“. През 1162 г. един благородник фон Илфелд се жени за Лутруда фон Хонщайн и след това се нарича „Илфелд-Хонщай“н, от 1182 г. само „фон Хонщайн“.[5]

Личности от род Билщайн[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Karl Kollmann: Die Grafen Wigger und die Grafen von Bilstein. Historische Gesellschaft des Werratals. Bischhausen / Eschwege 1980.
  • Gustav Eisentraut: Der Bilstein im Höllental bei Albungen (und benachbarte Befestigungen). Verein für Hessische Geschichte und Landeskunde. Band 14, 1902.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Raymund Falk: Die Wüstung Reichensachsen bei Heyerode und die Besiedlung der Hainich-Mittelgebirgslandschaft. In: Eichsfeld-Jahrbuch. Heft 1, Mecke Druck und Verlag, Duderstadt 1993, S. 151 – 155 (Abschnitt zur „Erphol-Schenkung“).
  2. Rudolf Knappe: «Bilstein» Gem. Albungen, Eschwege. In: Mittelalterliche Burgen in Hessen. Wartberg-Verlag, Gudensberg-Gleichen 2000, ISBN 3-86134-228-6, S. 60 – 61.
  3. Walter Heinemeyer: Das Marburger Landgrafenschloß und die Wartburg – Marburg und Eisenach. In: Hessen und Thüringen – von den Anfängen bis zur Reformation. Eine Ausstellung des Landes Hessen. Katalog, Wiesbaden 1992, ISBN 3-89258-018-9, S. 41.
  4. Urkunde vom 14. Mai 1301 im Staatsarchiv Marburg: Graf Otto von Bilstein verkauft dem Landgrafen Heinrich seine Lehngüter in (Nieder-)Hessen (Hassia) von dem Flusse Werra (Gewerra) an bis zu dem Walde Hecheno.
  5. Grafen von Honstein-Ilfeld, Genealogie-Mittelalter.de