Градище (Габрово, Гевгелийско)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Градище.

Градище
Градиште
Информация
Страна Флаг на Северна Македония Северна Македония
Местоположение Габрово
Основаване късна античност
Състояние руини
Собственик държавна

Градище или Марков манастир (на македонска литературна норма: Градиште, Марков Манастир) е крепост, съществувала през късната античност и средновековието, разположена над гевгелийското село Габрово, Северна Македония.[1]

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Градище е разположено на 1,3 km северно от Габрово, на 2 km на изток североизток от Петрово и на 4 km от Вардарския път. Представлява стръмен рид, висок 100 m на 300 m надморска височина над устието на Петровската река и Калица в Стара река. Достъпът до рида е през тесно седло от югозапад. Край рида минава локалният път по долинката на Стара река към планинския проход Калугерска чука и нататък в долината на Змиорница и Дошница и излиза на Вардарския път при Демир Капия. Така се заобикаля дългата 16 km Градешка клисура между Демир Капия и Удово.[1]

Антични останки[редактиране | редактиране на кода]

В ранновизантийската епоха на върха е изградена твърдина с триъгълна основа, размери 110 х 120 m (0,6 ha) и с издадени кули на ъглите. Вътрешна стена отделя южния най-висок дял като малък Горен град (акропол). По повърхността има парчета късноантична керамика, тегули и желязна сгур. В планините на югозапад от кастела има следи от разработване на медни и железни рудници.[2]

Средновековни останки[редактиране | редактиране на кода]

Крепостта се използва и през средновековието. От периода са открити парчена гледжосана византийска керамика, монети — медни скифати от XIII век (латински имитации) и други.[2] Стената на акропола е била обновена, както и кулите на югозападния и югоизточния ъгъл. Югоизточната кула има подковообразна основа и по формата, големината и ориентацията напомня на църква.[3]

При разпада на Византийската империя и отделянето на земите в Повардарието в XIII и XIV век границата е южно от Демир Капия и този граничен кастел е контролирал граничните проходи, както на Вардарския път в Градешката клисура, така и на заобиколния път.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 171.
  2. а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 172.
  3. а б Микулчиќ, Иван. Средновековни градови и тврдини во Македонија. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 1996. с. 173.
     Портал „Македония“         Портал „Македония