Грегорио Антонио Мария Салвиати

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кардинал Грегорио Салвиати

Грегорио Антонио Мария Салвиати (на италиански: Gregorio Antonio Maria Salviati; * 12 декември 1727 в Рим; † 5 август 1794, в Рим) е от 1777 г. италиански кардинал на римско-католическата църква.

Той е син на Джовани Винченцо Салвиати, херцог на Джулиано, и на Анна Мария Бонкомпани Лудовизи.[1]

От 1760 до 1766 г. той е вицелегат в Авиньон. На 23 юни 1777 г. папа Пий VI го издига на кардинал. На 27 август 1777 г. папата го освобождава от получаване на помазване. От 27 септември 1780 г. той е кардиналдякон. Салвиати също е кардиналпротодякон.

Той е последният от значимата благородническа фамилия Салвиати от Флоренция, чиято собственост чрез сестра му Анна Мария, съпруга на Марк Антонио IV Боргезе (1730 – 1800) отива на фамилията Боргезе. Нейният син княз Камило Филипо Лудовико Боргезе (1775 – 1832) е съпруг на Паулина Бонапарт и зет на Наполеон I.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]