Направо към съдържанието

Густав Леонхард

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Густав Леонхард
нидерландски музикант

Роден
Починал
16 януари 2012 г. (83 г.)
Амстердам, Нидерландия

Учил въвВиенски университет
НаградиНаграда „Еразъм“ (1980)
Музикална кариера
Стилкласическа музика
Инструментиорган, клавесин
Активностот 1950 г.
ЛейбълVirgin Veritas, Philips Records, Teldec, Sony Classical, Alpha Classics

Уебсайт
Густав Леонхард в Общомедия

Густав Леонхард (на немски: Gustav Leonhardt), (30 май 1928 – 16 януари 2012 г.), е нидерландски пианист, органист, диригент, музиковед и педагог. Живее в Амстердам. Един из най-големите и авторитетни изпълнители на барокова музика.

Роден е на 30 май 1928 г. в Гравеланд, сега квартал на град Вайдемерен, Нидерландия. В периода 1947 – 1950 г. изучава органно изкуство в Schola Cantorum в Базел. Като изпълнител на клавесин дебютира във Виена през 1950 г. („Изкуството на фугата“ на Йохан Себастиян Бах). От 1952 г. е професор в Националната академия по музика, а от 1954 г. е професор в Амстердамската консерватория. През 1954 г. създава бароков ансамбъл (виолончело – Николаус Арнонкур), концертира и прави записи с Алфред Делер. Активно си сътрудничи с La Petite Bande на С.Сигизвалд Кьойкен, Франс Брюген, Филип Херевеге. Преподава в Харвард. Умира на 16 януари 2012 г. в Амстердам.

В репертоара му са произведения на Йохан Себастиан Бах, Букстехуде, Моцарт, Пърсел, Уилям Бърд, Жан Филип Рамо, Джироламо Фрескобалди, Монтеверди, Доменико Скарлати, Телеман, Ян Питерсзоон Свеелинк и др.

  • 1980 г. – Премия „Еразъм“
  • 2007 г. – Командор на Ордена за литература и изкуство
  • Почетен доктор на множество университети в Европа и САЩ