Ян Питерсзон Свелинк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Ян Питерсзоон Свеелинк)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ян Питерсзон Свелинк
нидерландски композитор
Jan Pieterszoon Sweelinck.png
Роден
Девентер, Нидерландия
Починал
Погребан Нидерландия
Ян Питерсзон Свелинк в Общомедия

Ян Питерсзоон Свеелинк (на нидерландски: Jan Pieterszoon Sweelinck) е нидерландски композитор, органист и педагог. Той често е определян като „мостът между Ренесанса и Барока“, заради необичайните си творби. Музикант с изключително влияние, Свеелинк приживе става известен в Европа с множеството свои вокални творби (около 250), които макар и композирани в ренесансов стил, съдържат изключително сложни контрапунктични мелодии с особени хроматични отклонения. Той е създателят на фугата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ян Питерсзоон Свеелинк е роден в град Девентер, източна Нидерландия, в семейство на потомствени музиканти. Почти всички негови предци са били църковни органисти. Учи във Венеция при известния майстор Зарлино, заедно с Ян Вилемсзоон Лоси. Постъпва в Старата църква (Oude Kerk) в Амстердам след смъртта на баща си през 1577 година. Свеелинк освен композитор е бил изключително даровит импровизатор на клавирни инструменти, добър педагог, както и органен техник. Именно поправката на органа е била първата му работа в Старата църква.

Едни от най-големите музиканти и музиковеди на Северногерманската школа са били ученици на Свеелинк – като Якоб Преториус, Готфрид и Самуел Шайдт, Шайдеман и Зиферт. В Германия е бил познат като „създателят на органисти“. Ян Свеелинк умира на 16 октомври 1621 година в Амстердам.

Влияние[редактиране | редактиране на кода]

Свеелинк е най-известният представител на нидерландската клавирна школа, с огромно влияние върху следващите поколения германски композитори. Творбите му практически полагат началото на Барока със своята усложнена полифония и ритмичност. Освен това той активно използва органната педалиера, която дотогава е рядко е била включвана в органни композиции. Композиторът е бил тясно свързан и с английската музикална школа – известният британски клавирен майстор Джон Бул пише вариации по негови теми; от друга страна, паваната Lachrimae на Джон Доуланд служи за основа на вариации от Свеелинк. Някои негови произведения са включени в Книгата за виржинал на Фицуилиам. Йохан Себастиян Бах усъвършенства неговото изобретение – фугата, и прилага контрапунктичността и хроматичното преминаване през старите ладове в много свои творби.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

В творчеството на композитора преобладават вокалните творби – хорали, мотети, шансони, мадригали и псалми (Свеелинк е написал сборник с всички псалми от Библията). Те са общо около 250. Не са малко и клавирните творби – тези за орган са около 70, и неголям брой творби за клавесин. Музиката му е особена, с въздействащо звучене, което не е типично нито за Барока, нито за Ренесанса. Органните произведения на Свеелинк са предимно токати и фантазии (популярни тогава в Италия жанрове – той е бил повлиян от венецианската школа). Характерни за всички негови творби са хроматичната стъпка, сложната за времето си ритмичност и съчетаването на старите средновековни ладове с новаторски похвати, които ще се използват масово в Барока.

Малко са обаче запазените негови оригинални клавирни ръкописи. Благодарение единствено на преписите от късния XVII век до днес са достигнали повечето му творби за орган и клавесин. Вокалните произведения обаче са били широко разпространявани докато композиторът е бил жив. Някои от особеностите на музиката му включват:

  • Ритмична нотация за виржинал, която няма как да бъде „преведена“ на съвременен музикален език. Например съчетаването на половина с четвъртина във вид на триола, изписващо се като четвъртина + четвъртина без опашка.
  • Използване на стари ладове (фригийски, дорийски, йонийски и т.н.), които чрез хроматична стъпка преминават в точна тоналност, която после се „разпада“ отново на някой от старите ладове (предимно в органните фантазии).

По-известни творби:

  • Дорийска хроматична фантазия за клавесин
  • Фригийска фантазия за орган в ла минор
  • Еолийска ехо-фантазия (подобна на фуга)
  • Da Pacem, Domine, in diebus nostris – 4 вариации
  • Puer Nobis Nascitur – 4 вариации
  • Nun Komm der Heiden Heiland – 3 вариации

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]