Гюнтер Бруно Фукс

Гюнтер Бруно Фукс
Günter Bruno Fuchs
	Гюнтер Бруно Фукс Günter Bruno Fuchs
	Гюнтер Бруно Фукс през 1975 г.
Роден	3 юли 1928 г. Берлин, Германия
Починал	19 април 1977 г. (48 г.) Берлин, Германия
Професия	поет, писател
Националност	Германия
Жанр	детска литература
Подпис
Уебсайт	Страница в IMDb
	Гюнтер Бруно Фукс в Общомедия

Гюнтер Бруно Фукс (на немски: Günter Bruno Fuchs) е германски поет, белетрист, график и автор на книги за деца.

Живот

Още ученик Фукс е призован в „народното опълчение“ и в края на Втората световна война служи в противовъздушната отбрана на Берлин. Заловен е и е пратен в белгийски военнопленнически лагер. През 1949 г. се завръща в Берлин и става студент във Висшия институт за изобразително изкуство. Работи като клоун в пътуващ цирк, а след 1952 г. е писател и график на свободна практика. Фукс издава в Ройтлинген литературното списание „Визум“, съосновател е на галерия „Цинке“ и сътрудничи на радиото. В 1958 г. поетът се преселва в Западен Берлин. От 1971 г. е член на ПЕН центъра на ФРГ.

Творчество

В поезията си Гюнтер Бруно Фукс заявява своето нежелание да се приобщи към съществуващите политически порядки. Първата му стихосбирка „Сутринта“ (1954) и следващата „Цигански барабан“ (1956) със собствени гравюри на дърво са посветени на стремежа да се изгради собствено съществувание „помежду властващите идеологии“. Следват „След домашния обиск“ (1957), „Молитвеник на един гълтач на мечове“ (1960), „Пиянски съзерцания“ (1962), „Песен на скитника“ ^[1] (1965), „Странички на един придворен поет и други стихотворения“ (1967).

Влияние

Наричат Гюнтер Бруно Фукс непримирим размирник, поет с „едно плачещо и друго смеещо се око“. На погребението му са стичат почитатели от цяла Германия. Надгробното слово държи неговият приятел, поетът Кристоф Мекел.

Библиография

Der verratene Messias, 1953
Die Wiederkehr des heiligen Franz, 1954
Der Morgen, 1954
Zigeunertrommel, Gedichte, 1956
Die Jungen vom Teufelsmoor, 1956
Nach der Haussuchung, 1957
Polizeistunde, 1959
Brevier eines Degenschluckers, 1960
Trinkermeditationen, 1962
Krümelnehmer, 1963
Die Meisengeige. Zeitgenössische Nonsensverse (Hrsgb.), 1964
Pennergesang. Gedichte & Chansons , 1965
Herrn Eules Kreuzberger Kneipentraum, 1966
Blätter eines Hof-Poeten, 1967
Zwischen Kopf und Kragen. 32 wahre Geschichten und 13 Bilder, 1967

Bericht eines Bremer Stadtmusikanten, 1968
Fibelgeschichten, 1969
Handbuch für Einwohner, 1969
Das Lesebuch des Günter Bruno Fuchs, 1970
Der Bahnwärter Sandomir, 1971
Aus dem Leben eines Taugenichts, 1971
Reiseplan für Westberliner anlässlich einer Reise nach Moskau und zurück, 1973
Wanderbühne, 1976
Gesammelte Fibelgeschichten und letzte Gedichte, 1978 (postum)
Ratten werden verschenkt, 1984 (postum)
Gemütlich summt das Vaterland, 1984 (postum)
Erlernter Beruf eines Vogels, 1985 (postum)
Werke in drei Bänden, 1990 – 1995 (postum)

Източници и бележки

↑ Стихотворението „Един скитник има гост“ в превод на Венцеслав Константинов

Тази статия се основава на материал^{[неработеща препратка]}, използван с разрешение.

Външни препратки

В Общомедия има медийни файлове относно Гюнтер Бруно Фукс
Поезия от Гюнтер Бруно Фукс Архив на оригинала от 2016-04-01 в Wayback Machine., в превод на Венцеслав Константинов
((de)) Eine Reise zum Dichter Günter Bruno Fuchs und zurück unternommen von Thomas Propp im Jahre 1981 Архив на оригинала от 2007-09-27 в Wayback Machine.
((de)) Гюнтер Бруно Фукс в Die LYRIKwelt
((en)) Гюнтер Бруно Фукс в Internet Movie Database
Произведения на Гюнтер Бруно Фукс в Моята библиотека

[1] Стихотворението „Един скитник има гост“ в превод на Венцеслав Константинов

[1]