Давид Солунски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Давид Солунски
David of Thessalonica.jpg
Архиепископ Аристид Солунски моли Давид да се види с императора
преподобен
Роден 450 г.
Починал 540 г. (90 г.)
Почитан в Източноправославна църква
Главно светилище Латомски манастир

Давид Солунски (на гръцки: Δαβίδ Θεσσαλονίκης) е източноримски отшелник от V - VI век, смятан за чудотворец и почитан като светец, в лика на преподобните.[1][2][3] Паметта му се тачи от Източноправославната църква на 26 юни.[4][5][6]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Икона на Симеон Стълпник и Давид Солунски

Най-ранното сведение за Давид идва от Свети Йоан Мосх (VI-VII век), който в своя „Лимонар“ (Духовна ливада) предава разказа на солунчанина Паладий, който в Александрия му разказал, че Давид и Адолас дошли от Месопотамия и водили аскетичен живот край Солун, изпълнен с чудеса. От историческите източници, включително биографията му, написана от анонимен автор от Солун между 715 и 720 година, може да се заключи, че Свети Давид вероятно роден в Месопотамия около 450 година след Христа и е умрял в Солун някъде между 535 и 541 година. Причината за преместването на Давид и Адолас в Солун е неизвестна, но и Константинополския синаксар и Менологията на Василий II твърдят, че Давид е дошъл от изток. В Солун като млад между 465 и 470 година Давид става монах в манастира на Светите Теодор и Меркурий, разположен до една от портите на града, и известен като Кукулиатон (Κουκουλιατῶν), защото монасите носели наметала с качулки, с каквато е изписван по икони.[1]

В манастира Давид се отдава на молитва, пост, бдения, смирение и изучаване на свещените писания. След смъртта на игумена, монасите го избират за негов заместник, но той отказва и решава да се изкачи на бадемовото дърво до католикона и да живее там три години, преодолявайки всички изпитания на елементите на люлеещото се дърво, затова Давид е наречен дендрит, тоест дървесник. Този вид аскетизъм се е практикувал често в Сирия и Месопотамия, откъдето идват Давид и Адолас.[1]

След тези три години, ангел му дава заповед да живее в мълчание в килия и му предсказва, че ще извърши „още един акт на любов“. Давид слиза от дървото и влиза в подготвената килия в присъствието на архиепископ Доротей I Солунски (след 497 - след 520) и много духовници и вярващи. Йоан Мосх казва, че килията е „около три стадия извън градската стена“, тоест много близо до манастира. Много хора започват да се стичат при аскета, за да търсят изцеление с молитвите му и се разпространяват истории за освобождаване от духове и лекуване на болести.[1]

След смъртта на архиепископ Доротей, наследникът му Аристид Солунски идва при Давид и го моли да замине за Константинопол, за да пледира пред император Юстиниан I (527 - 565) да не мести столицата на Илирик в Юстиниана Прима, което ще намали престижа на Солун. Самият Аристид не може да пътува до столицата, тъй като не иска да остави града без пастир пред лицето на варварската заплаха. Давид се поддава на молбите на архиепископа и паството му и заедно с двамата си ученици, Теодорос и Димитриос заминава за Константинопол. В столицата, където славата му вече се е разнесла, е посрещнат с уважение и почит от населението и особено от императрица Теодора. Юстиниан го изслушва пред Сената. Давид взима жив въглен в ръката си и прикадява императора и Сената без да изгори ръката си. След това излага молбата си, в която Юстиниан се вслушва и статутът на Солун остава ненакърнен.[1]

При завръщането си от Константинопол светецът умира в предградието на Солун Емволос. На пристанището в Солун е посрещнат от архиепископа и голямо множество граждани, които полагат тялото му в манастира „Свети Теодор и Меркурий“.[1]

Около 685 - 690 година абатът на манастира Димитър отваря гробницата, за да вземе част от мощите му, но надгробната плоча се разпада на много части, което е прието за знак, че мощите не бива да се разделят. Един от присъстващите монаси Сергий по-късно става архиепископ и взима само няколко косми от брадата и косата на светеца. Мощите са взети в 1204 година от кръстоносците от Четвъртия поход. В 1236 година са отнесени в Павия, Италия. В 1967 година са прехвърлени в Милано. На 16 септември 1978 година благодарение на усилията на митрополит Пантелеймон Солунски мощите на Свети Дейвид са тържествено върнати в Солун и положени в базиликата „Свети Димитър“. По-късно са пренесени в католикона на манастира „Света Теодора“, в специален параклис „Свети Давид Солунски“.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Sanidopoulos, John. Saint David The Dendrite of Thessaloniki. // Mystagogia. Посетен на 2016-05-13.
  2. Loenertz, Raymond-Joseph. Saint David de Thessalonique. Sa vie, son culte, ses reliques, ses images. // Revue des études byzantines 11 (11). 1953. с. 205-223.
  3. Rose, Valentin. Leben des heiligen David von Thessalonike. Berlin, XIV, 1887. с. 22.
  4. Πреподобни Давид Солунски - 26 юни. // Българска православна църква – Българска патриаршия. Посетен на 2016-05-13.
  5. Όσιος Δαβίδ από τη Θεσσαλονίκη. // Ορθόδοξος Συναξαριστής. Посетен на 2016-05-13.
  6. Δαυίδ ὁ Δενδρίτης. // Ιερά Μητρόπολη Θεσσαλονίκης. Посетен на 2016-10-08.
     Портал „Македония“         Портал „Македония