Давност

Давността в правото е период от време, с изтичането на който законът свързва настъпването на определени правни последици - невъзможност на кредитора на едно вземане да иска защита на правото си по съдебен ред (погасителна давност) или придобиването на правото на собственост или друго вещно право (придобивна давност). Общите правила на давността са уредени в чл. 110-120 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), който играе ролята на общ закон за цялото гражданско право. Ако в друг нормативен акт в областта на гражданското право са предвидени специални правила относно давността, важат специалните правила, доколкото не противоречат на общите.

Погасителна давност

Погасителната давност е юридически факт от категорията на юридическите събития, представляващ определен в закона период от време, след изтичане на който се погасява правото на иск за защита на конкретно субективно материално право. Съществува и друга теория, според която след изтичане на давностния срок се поражда субективно непритезателно право на длъжника да откаже изпълнение на задължението си и съответно отхвърлянето на евентуален осъдителен иск като неоснователен, тъй като след като е изтекла давността, вземането не подлежи на принудително изпълнение и не следва да му се даде съдебна защита.

Спорът относно тези две теории е актуален от дълги години и е производен на други теоретични спорове в правото, като същността на „правото на иск". Въпреки интелектуалните достойнства на втората теза, с оглед на мисията на правната наука - да опростява, а не да усложнява - преобладаващото мнение е, че с изтичането на давностния срок се погасява правото на иск.

Основни моменти от института са продължителността на срока, спирането, прекъсването и действието на давностния срок.

Видове погасителна давност

Съществуват няколко вида погасителна давност в зависимост от периода, който е необходим да изтече:

• Кратка погасителна давност - тригодишен срок за вземания от трудово правоотношение, наем, лихви и периодични плащания.
• Обща погасителна давност - петгодишен срок за всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
• Абсолютна погасителна давност - десетгодишен срок, въведен с измененията в ЗЗД от 2021 г., след който вземането се погасява независимо от спиране или прекъсване.

Ефектът на кратката и на общата погасителна давност се проявява само когато длъжникът се позове на нея - позоваването е възможност, предоставена на длъжника, и зависи единствено от неговата воля. При абсолютната погасителна давност това не е така - тя се прилага служебно в момента, в който се установи, че необходимият период е изминал.

Давностни срокове

Според правното значение срокът определя:

• В облигационното право - от кой момент субективното право става изискуемо и от кой момент могат да се приложат мерките на държавната принуда;
• При придобивната давност - изтичането на определен срок води до възможността владелецът да се позове на придобиването по давност;
• При авторското право и преклузивните срокове в процесуалното право - определени права могат да се упражняват само през определен срок.

Срокът представлява определен отрязък от време, който се характеризира с начален и краен момент, но може и да е точно фиксиран.

Според правното действие сроковете биват:

• Срокове, свързани с пораждането на правно действие;
• Срокове, свързани със защитата на права.

Според съдържанието си сроковете се делят на:

• Давностни срокове - период от време, в течение на който, ако носителят на едно субективно право не го упражни, се погасява правото да се търси защита;
• Преклузивни срокове - период от време, с изтичането на който се погасява самото материално право;
• Рекламационни срокове - срокове при срочните права, които могат да се упражняват само в определен период.

Преклузивен срок

Процесуалните срокове са по правило преклузивни - те прекратяват субективното право. В материалното право, при потестативните права, правото да се развали договорът се погасява с петгодишна давност, а правото да се унищожи договорът по чл. 32, ал. 2 ЗЗД - с тригодишна давност.

За разлика от давностния срок, който започва да тече от момента на изискуемостта, преклузивният срок започва да тече от момента на възникване на субективното право. Преклузивният срок тече спрямо всички (erga omnes), докато погасителната давност тече само за кредитора. Друга разлика е, че преклузивните срокове не могат да бъдат спирани и прекъсвани, докато погасителната давност може.

След като преклузивният срок прекратява субективното право, длъжникът, изпълнил по един преклудиран срок, е изпълнил без основание и може да си търси даденото като дадено без основание.

Рекламационен срок

Рекламационният срок представлява период от време, установен с изрична правна норма, през който кредиторът е длъжен да предяви правото си пред длъжника за доброволно уреждане на задължението. Целта е да не бъде предявяван иск.

Такива срокове се предвиждат в случаите, когато по отношение на длъжника масово се предявяват искове - например когато длъжникът е превозвач и е изгубил багажа. Рекламационни срокове са уредени в Закона за автомобилните превози (ЗАвТр) и Закона за железопътния транспорт (ЗЖПТр). Съгласно чл. 110 ЗЖПТр и чл. 77 ЗАвТр, предявяването на рекламация спира давността до деня на писменото ѝ отхвърляне или частичното ѝ приемане.

Спиране и прекъсване на давността

При определени предпоставки давността не тече - срокът спира. След като отпадне основанието за спирането, срокът продължава оттам, където е спрял. Съгласно чл. 115 ЗЗД давност не тече:

1. Между родители и деца, докато последните станат пълнолетни;
2. Между съпрузи;
3. Между лицата под настойничество и попечителство и техните настойници и попечители;
4. За вземанията на лица, чието имущество е под управлението на други лица, докато трае управлението;
5. За вземанията за обезщетение на юридическите лица срещу техните управители, докато трае управлението;
6. За вземанията на непълнолетните и запретените за времето, през което нямат законен представител или попечител, и 6 месеца след назначаването им;
7. Докато трае съдебният процес относно вземането.

Съгласно чл. 116 ЗЗД давността се прекъсва:

1. С признаване на вземането от длъжника;
2. С предявяване на иск или възражение, или искане за започване на помирително производство;
3. С предприемане на действия по принудително изпълнение.

След прекъсване на давностния срок започва да тече нова давност. След изтичане на давностния срок вземането не се погасява, но кредиторът губи възможността да получи съдебна защита. Вземането се превръща в „естествено право" - то остава дължимо, затова ако длъжникът изпълни задължението си, без да знае, че давността е изтекла, не може да иска връщане на даденото.

Придобивна давност

Придобивната давност е юридически факт от категорията на юридическите събития, представляващ определен в закона период от време, през който едно лице фактически упражнява владението на една чужда вещ и след изтичане на който владелецът придобива собствеността върху тази вещ. Институтът е уреден в чл. 79-86 от Закона за собствеността (ЗС).

Владението трябва да е продължило 5 години за придобиването на движими вещи, а за недвижими имоти - 5 години (ако владелецът е добросъвестен) или 10 години (ако е недобросъвестен). Добросъвестен е владелецът, който владее на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена.

Как се придобива имот по давност в България

Самото изтичане на давностния срок не води автоматично до придобиване на собствеността - владелецът трябва изрично да се позове на давността. На практика това става чрез снабдяване с констативен нотариален акт по реда на чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Процедурата по придобиване на имот по давност започва с подаване на молба до нотариус по местонахождението на имота. Към молбата владелецът прилага доказателства за непрекъснатото си владение през целия давностен срок: декларации за данъчна оценка, квитанции за платени данъци и комунални услуги, документи за извършени ремонти, свидетелски показания и други. Нотариусът извършва обстоятелствена проверка в имотния регистър, изисква удостоверение за тежести и проверява дали няма вписани искови молби относно имота.

Ако нотариусът се убеди, че са налице предпоставките за придобивна давност, издава констативен нотариален акт, който се вписва в Имотния регистър. От този момент владелецът разполага с официален документ за собственост. Важно е да се отбележи, че констативният нотариален акт не е окончателен и може да бъде оспорен от всяко лице, претендиращо права върху имота. В случай на спор въпросът за собствеността се решава по съдебен ред чрез установителен иск или ревандикационен иск.

Имоти, които не могат да се придобият по давност

Съгласно Конституцията и Закона за държавната собственост, не могат да бъдат придобивани по давност:

• Имоти публична държавна собственост;
• Имоти публична общинска собственост;
• Земеделски земи от държавния и общинския поземлен фонд (с изключения);
• Гори и земи от горския фонд, които са публична собственост.

Имотите частна държавна собственост и частна общинска собственост могат да бъдат придобивани по давност при общия режим.

Вижте също

• Вещно право
• Право на собственост
• Владение
• Нотариален акт
• Имотен регистър

Литература

• Калайджиев, Ангел. Облигационно право. Обща част. 5. София, Сиби, 2010.
• Павлова, Мария. Гражданско право. Обща част. София, Софи-Р, 2002.
• Венедиков, Петко. Ново вещно право. София, Сиби, 1995.