Даниил Гранин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Даниил Гранин
Дании́л Алекса́ндрович Ге́рман
Д. А. Гранин при награждаване с ордена на свети апостол Андрей Первозванен. 26 януари 2009 г.
Д. А. Гранин при награждаване с ордена на свети апостол Андрей Первозванен. 26 януари 2009 г.
Роден1 януари 1919 година
Починал4 юли 2017 година (98 г.)
Професияписател, сценарист
НационалностFlag of Russia.svg Русия
Жанрроман, разказ, повест
Уебсайт
Даниил Гранин в Общомедия

Даниил Александрович Гранин (на руски: Даниил Александрович Гранин, с фамилия по рождение Герман, роден на 1 януари 1919 г. в Курска губерния на РСФСР, починал на 4 юли 2017 г. 2017 в Санкт-Петербург, Русия) е съветски и руски писател, киносценарист и обществен деец. Участник във Великата Отечествена война. Герой на социалистическия труд (1989).[1] Лауреат на Държавната награда на СССР (1976), Държавната награда на Руската федерация (2001, 2016) и премията на Президента на РФ (1998).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Даниил Гранин прекарва детството си в Санкт Петербург (тогава Петроград), завършва електротехника в Ленинградския индустриален институт и работи от 1940 г. в Кировски завод. През 1941 г. се записва доброволец за фронта като първото му бойно кръщение е на Ленинградския фронт. През 1941 г. става член на КПСС (тогава ВКП(б)).

От 1954 до 1969 г. е секретар на Ленинградското подразделение на Съюза на писателите на СССР.

Гранин публикува първия си разказ през 1949 г. и първия си роман през 1954 г. При излизането на първите му произведения по молба на писателя Юрий Герман приема псевдонима „Гранин“. Даниил Гранин пише основно за работата на научни работници и инженери, с техните проблеми и отговорности. Пише за войната, както и издава редица пътеписи. Някои негови произведения са биографии на известни учени, като биолога Александър Любищев и физика Игор Курчатов.

В началото на перестройката през 1987 г. написва биографичния роман Зубъра за живота на руския генетик Николай Тимофеев-Ресовский в Берлин. Съвместно с беларуския писател Алес Адамович през 1979 г. издават Блокадна книга за Ленинградската блокада.

На 27 януари 2014 г. Гранин държи реч пред Бундестага във връзка с церемонията във връзка с деня за памет към жертвите на националсоциализма (Gedenkstunde zum Tag des Gedenkens an die Opfer des Nationalsozialismus).[2].

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

  • Жена – Рима Михайловна Майорова (1918—2004).
  • Дъщеря Марина (род. 1945)
  • Сестра.

Даниил Гранин умира през юли 2017 г. на 98 години в Ленинград.

Произведения на български език (извадка)[редактиране | редактиране на кода]

  • Новатори (роман, 1954); 1956 изд. Народна култура
  • След сватбата (роман, 1958); !960 изд. Отечествен фронт
  • Срещу бурята (роман, 1962); 1964 изд. Народна култура
  • Картината (роман, 1980); 1982 изд. Христо Г. Данов
  • Дъжд в чуждия град (повест, 1973); 1974 изд. Народна култура
  • Все някой трябва (повест, 1970)
  • Съименник (повест, 1975)
  • Къщата на „Фонтанка“ (разказ, 1967)
  • Размишления пред портрет, който не съществува (повест, 1968)
  • Повест за един учен и за един император (повест, 1971)
  • Клавдия Вилор (1976). За тази повест през 1978 г. получава Държавната награда на СССР
  • Този странен живот (документална проза, 1974)
  • Билет за отиване и връщане (повест, 1976)
  • Каменната градина: пътепис за Япония (повест, 1971)
  • Следа все още има (повест, 1984); 1985 изд. Народна култура
  • Блокадна книга (документална проза, 1977)
  • Зубъра (повест, 1987)

Източници[редактиране | редактиране на кода]