Даниил Гранин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Даниил Гранин
Дании́л Алекса́ндрович Ге́рман
Д. А. Гранин в момента на награждаване с ордена на свети апостол Андрей Первозванен. 26 януари 2009 г.
Д. А. Гранин в момента на награждаване с ордена на свети апостол Андрей Первозванен. 26 януари 2009 г.
Роден 1 януари 1919 г.
Починал 4 юли 2017 г. (98 г.)
Професия писател, сценарист
Националност Флаг на Русия Русия
Жанр роман, разказ, повест
Уебсайт
Даниил Гранин в Общомедия

Даниил Александрович Гранин (на руски: Даниил Александрович Гранин, с фамилия по рождение Герман, роден на 1 януари 1919 г. в Курска област на РСФСР, починал на 4 юли 2017 г. 2017 в Санкт-Петербург, Русия) е съветски и руски писател, киносценарист и обществен деец. Участник във Великата Отечествена война. Герой на социалистическия труд (1989).[1] Лауреат на Държавната награда на СССР (1976), Държавната награда на Руската федерация (2001, 2016) и премията на Президента на РФ (1998).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Даниил Гранин прекарва детството си в Санкт Петербург (тогава Петроград), завършва електротехника в Ленинградския индустриален институт и работи от 1940 г. в Кировски завод. През 1941 се записва доброволец за фронта като първото му бойно кръщение е на Ленинградския фронт. През 1941 г. става член на КПСС (тогава ВКП(б)). От 1954 до 1969 г. е секретар на Ленинградското подразделение на Съюза на писателите на СССР. Гранин публикува първия си разказ през 1949 г. и първия си роман през 1954 г. При излизането на първите му произведения по молба на писателя Юрий Герман приема псевдонима „Гранин“. Даниил Гранин пише основно за работата на научни работници и инженери, с техните проблеми и отговорности. Пише за войната, както и издава редица пътеписи. Някои негови произведения са биографии на известни учени, като биолога Александър Любищев и физика Игор Курчатов. В началото на перестройката през 1987 г. написва биографичния роман Зубъра за живота на руския генетик Николай Тимофеев-Ресовский в Берлин. Съвместно с белоруският писател Алес Адамович през 1979 г. издават Блокадна книга за Ленинградската блокада.

На 27 януари 2014 г. Гранин държи реч пред Бундестага във връзка с церемонията във връзка с деня за памет към жертвите на националсоциализма (Gedenkstunde zum Tag des Gedenkens an die Opfer des Nationalsozialismus).[2].

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

  • Жена – Римма Михайловна Майорова (1918—2004).
  • Дъщеря Марина (род. 1945)
  • Сестра.


Даниил Гранин умира през юли 2017 г. на 98 години в Ленинград.

Произведения на български език (извадка)[редактиране | редактиране на кода]

  • Новатори – 1956 изд. Народна култура
  • След сватбата – !960 изд. Отечествен фронт
  • Срещу бурята -1964 изд. Народна култура
  • Картината – 1982 изд. Христо Г. Данов
  • Дъжд в чуждия град (повест) – 1974 изд. Народна култура
  • Все някой трябва
  • Съименник
  • Къщата на „Фонтанка“
  • Размишления пред портрет
  • Който не съществува
  • Повест за един учен
  • И за един император
  • Клавдия Вилор: За тази повест през 1978 г. получава Държавната награда на СССР
  • Този странен живот
  • Билет за отиване и връщане
  • Каменната градина: пътепис за Япония
  • Следа все още има – 1985 изд. Народна култура
  • Блокадна книга
  • Зубъра – 1989

Източници[редактиране | редактиране на кода]