Данило Стефанович

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Данило Стефанович
Данило Стефановић
сръбски политик
Роден
Починал

Националност Flag of Serbia.svg Сърбия

Данило Стефанович (или Стеванович) е министър-председател на Сърбия от януари до август 1875 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Данило Стефанович е роден през 1815 година в Темешвар (днес Тимишоара, а тогава част от Австрийската империя).[1] Баща му е околийски началник от Пореч (Долни Милановац), участвал в Първото сръбско въстание срещу османското владичество и избягал след погрома му на австрийска територия. След успеха на Второто въстание семейството се завръща в Сърбия.[2] Данило получава начално образование в Пожаревац и Белград, чиракува при шивачи и се занимава с търговия.[1]

През 1838 година Стефанович започва кариерата си в администрацията. Тогава е назначен за околийски началник в Поречкия край. Десет години по-късно е вече началник на Църноречкия окръг (с център Зайчар). Приз 50-те години е окръжен началник в Чачак и Пожаревац. От 1859 година е член на Държавния съвет на сръбското княжество.[3]

През 1875 година, след оставката на Ачим Чумич, Данило Стефанович оглавява новото правителство и министерството на вътрешните работи.[3] Правителството на Стефанович подпомага избухналото през същата година въстание в Босна и Херцеговина, като въоръжава и изпраща през границата чети за борба с турците.[4] Противник на либералите и поддържаната от тях конституция от 1869 година[5], Стефанович съдейства на княз Милан Обренович за разпускане на Скупщината, но, въпреки полицейския натиск върху избирателите и опозиционните кандидати, опитът му да помогне на консерваторите на последвалите избори е напразен.[6] След изборната победа на либералите Стефанович отстъпва властта на кабинет на Стевча Михайлович.[7]

През 1879 година Стефанович се пенсионира. Умира на 20 ноември 1886 година в Белград.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Милићевић, Милан. Поменик знаменитих људи у српског народа новиjега доба. Београд, Српска краљевска штампариjа, 1888. с. 670. Посетен на 31 януари 2018.
  2. Милићевић 1888, с. 672-673.
  3. а б в Милићевић 1888, с. 671.
  4. Jовановић, Слободан. Влада Милана Обреновића. Књига 1. Београд, Геца Кон (онлайн: Дигитална Народна библиотека Србиjе), 1934. с. 424-426. Посетен на 31 януари 2018.
  5. Jовановић 1934, с. 390-391.
  6. Jовановић 1934, с. 411, 418-420.
  7. Jовановић 1934, с. 429-432.