Даскалова къща (Ковачевица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за къщата в Ковачевица. За къщата в Трявна вижте Даскалова къща (Трявна).

Даскалова къща
Relief Map of Bulgaria.jpg
41.686° с. ш. 23.826° и. д.
Местонахождение
Вид жилищна сграда
Местоположение България Ковачевица, България
Архитект Иван Банев
Стил възрожденски
Изграждане 1868 година
Етажи 3
Съвременен статут паметник на културата

Даскаловата къща е възрожденска постройка в неврокопското село Ковачевица, България. Сградата, която принадлежи към типа родопска къща, е обявена за паметник на културата.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Сградата е построена в 1868 година. Принадлежи на майстор Иван Банев, който е и неин строител. Името си Даскалова получава от сина на Иван Банев Никола Ковачевски, виден български учител в Източна Македония.[1]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Сградата е типичен пример на крайното развитие на ковачевишката къща, на прехода на родопската къща към зрелия възрожденски етап. Къщата е с каменни зидове и дървен скелет. Състои се от приземие и два етажа. На приземието има покрит П-образен сух двор, зад който е подникът и така наречената комитска стая. На първия етаж има голям отворен на юг потон, изрязан в средната си част като галерия над сухия двор. От потона се влиза в две къщи, стаи с огнище, в голям килер и в тоалетната, която е изнесена конзолно зад северната стена. В западната част на потона има жилищна стая без огнище, а в източната са еркерния кьошк и стълбата за втория етаж. На втория етаж зад потона има стая без огнище, две стаи с огнища и преход към тоалетна над долната. Пред западната част на потона е кабинетът на Никола Ковачевски, който има красив резбован таван. В източната част на потона е еркерният кьошк с Г-образна форма и резбован парапет. От двете страни на кьошка има две стаи без огнища, които също са конзолно издадени и са с по три прозореца. Фасадата към двора е силно раздвижена, а западната има симетрична, представителна композиция.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 252.
     Портал „Македония“         Портал „Македония