Направо към съдържанието

Никола Ковачевски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Ковачевски
български просветен деец

Роден
1832 г.
Починал
май 1882 г. (50 г.)

Никола Иванов Банев (Ванев), известен като Никола Ковачевски, е български учител, деец на Българското възраждане в Източна Македония, основател на първото новобългарско училище в Неврокопско.

Роден е в 1832 година в неврокопското село Ковачевица, тогава в Османската империя. Баща му Иван Банев е майстор строител и Никола обикаля с него българските земи. Учи в българско училище в Батак при Симеон Андонов, а по-късно до 1853 година е учител в него. Връща се в Ковачевица и в родната си къща открива новобългарско училище, в което преподава до 1864 година по взаимоучителния метод с помощта на съселянина си Йордже Димитров. Същата година за кратко преподава в Пазарджик. Банев е сред основните борци за независимост на българската църква и за българска просвета в Неврокопско. Става член на Неврокопската българска община, която го праща на мисии в столицата и в Солун. През 1865/1866 година участва в състава на депутация в Цариград с искането за назначаване на български владика в Неврокоп. Мисията не постига целите си.[1] Участва в Народния събор в Гайтаниново в 1869 година, издигнал искане за учредяване на българска Неврокопско-Мелнишка-Драмска-Сярска епархия.[2] Автор е на поучителни слова, с които защитава новобългарската просвета. Подпомага Стефан Веркович в събирането на местни български носии за Всеславянската етнографска изложба в Москва през 1867 година. През 1871 година е един от основателите на обновената неврокопска казалийска община. В 1873 година учредява дюлгерско дружество в Ковачевица и е сред основателите на Неврокопското учителско дружество „Просвещение“. [3] Кореспондира със Стефан Захариев и Йоаким Груев.

Освен с просветна, Ковачевски се занимава и с революционна дейност. В 1875 година е задържан и затворен в Сяр и Пещера. След освобождението си се установява в Батак и участва във военната подготовка на Априлското въстание. Арестуван е заедно със сина си Ангел Даскалов и откаран в Пловдивския затвор. В 1877 година са амнистирани и се връщат в Батак, където Ковачевски и синът му работят като учители. Никола Ковачевски умира в 1882 година, а според друг източник в 1881 година.[4][5]

Родният дом на Никола Ковачевски, така наречената Даскалова къща, е паметник на културата.[6][7][8][9]

На Никола Ковачевски е наречена улица в квартал „Манастирски ливади“ в София (Карта).

  1. Марков, Иван. Автобиографията на възрожденския учител Спас Прокопов от с. Гайтаниново, Неврокопско // Македонски преглед (1). 2014. с. 80.
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 17.
  3. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 295.
  4. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 341.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 42.
  6. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 443.
  7. Марков, Иван. Дейци на националното Възраждане в Неврокопския край. "Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането". София, 1979, стр.101-104.
  8. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.42.
  9. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 252.