Дворец на Шандор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дворец на Шандор
Sándor-palota
Фасадата на двореца с датата на откриването му, изписана с римски цифри.
Фасадата на двореца с датата на откриването му, изписана с римски цифри.
BushSolyom2006-02.jpg
Местоположение в Budapest District I
Местоположение Flag of Hungary.svg Будапеща, Унгария
Изграждане 1806
Дворец на Шандор в Общомедия

Дворецът на Шандор (на унгарски: Sándor-palota) се намира на площад „Св. Георги“ в крепостта Буда, Будапеща.

Построена е от архитекта Михай Полак за граф Шандор през 1806 г. От август 1919 до юни 1941 г. е работно място на министър-председателите на Унгария. По време на Втората световна война дворецът е напълно разрушен. Реставрацията му е завършена едва през 2002 година. От 22 януари 2003 г. дворецът Шандор е официалната резиденция на Президента на републиката. По размер той заема 37-о място сред дворците на съвременна Унгария.

Фасадата на двореца е украсена с барелефи, изобразяващи гръцки богове и сцената на посвещаването на граф Шандор в рицарство. На източната стена на двореца е поставена мемориална плоча в чест на граф Пал Телеки, министър-председател на Унгария в навечерието на Втората световна война, който се самоубива в протест срещу решението да се пропуснат германски войници през територията на Унгария. Интериорът на двореца е известен със своите гоблени, кристални полилеи и картини на Карой Лоц.

Дворецът Шандор е отворен за посетители само веднъж годишно, обикновено през септември, когато в рамките на Дните на унгарското културно наследство в сградата се провежда изложба.

История[редактиране | редактиране на кода]

Изграждането на двореца в неокласически стил започва през 1803 г. и е завършено през 1806 година. Носи името на граф Винцент Шандор, философ и представител на австро-унгарската аристокрация. Неговият син, Мориц Шандор, става известен цирков изпълнител, който изнася представления в Будапеща и Виена. Следващият собственик на двореца е австрийският ерцхерцог Албрехт, херцог на Тешен, който е имперски губернатор на Унгария до въстанието през 1848 г. След неуспешния край на въстанието сградата и прилежащите към нея здания са предадени на правителството и преобразувани в държавни служби.

Един от най-известните политици, които някога са притежавали тази сграда, е Дюла Андраши, министър-председател на Кралство Унгария. Той наема двореца през 1867 г. от семейство Палавичини, а по-късно го купува. Андраши извършва ремонт на двореца по проект на архитекта Миклош Ибъл, като обновява първия етаж и го преоборудва в свой работен кабинет. Вторият етаж се преоборудван в личните покои на Андраши.[1]

В този дворец живеят общо 19 премиер-министри на Кралство Унгария, които извършват многоброни ремонти така, че да той да отговаря на техните вкусове. [2]

От 1919 г. дворецът Шандор е официална резиденция на унгарския министър-председател до началото на Втората световна война. На 3 април 1941 г. премиерът Пал Телеки се застрелва в тази сграда, изразявайки протеста си срещу влизането на Унгария във войната срещу Югославия. Четири години по-късно самолет от антихитлеристката коалиция бомбардира двореца, който изгаря по време на въздушната атака срещу Будапеща. Почти всичко, което оцелява, след това е иззето от съветските войски и съюзниците им като трофеи. Дворецът остава в руини до прехода на Унгария към демокрация. През 1989 г. започва възстановяването на двореца от опитен екип от специалисти: на първо място те възстановяват покрива и разрушените стени. През 2002 г. дворецът отново е открит: поставени са точни копия на битовите предмети, които са били унищожени по време на войната.[2]

Възстановяването е извършено на базата на копия на чертежи, датиращи от 1983 г., и детайлни съвременни карти.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б The History of the Sándor Palace. // keh.hu. Посетен на 25 март 2013.
  2. а б A short history of the Sándor Palace. // www.solyomlaszlo.hu. Посетен на 29 март 2013. Архив на оригинала от 2018-09-30 в Wayback Machine.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • ((ru)) Венгрия. Издательство „Вокруг света“, 2009 ISBN 978-5-98652-226-5
  • ((ru)) Михаэль Херл. Будапешт. Издательство Polyglott, 1996 ISBN 5-88395-021-3