Дегенфелд (род)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Герб на Дегенфелд-Шонбург от 1865 г. на фамилния гроб в Щеббах
Дворец Нойхауз, посторен 1596 г. от Йохан Христоф фон Дегенфелд
Замък Бург Щрайхенберг 1610 г.
Дворец Шомберг

Дегенфелд (на немски: Degenfeld, също Tegernfeld, по-късно също Degenfeld-Schomberg или von Degenfeld-Schonburg) е швабска благородническa фамилия от 13 век в Баден и Вюртемберг в Германия.

За пръв път в документ от 1281 г. е споменат фрайхер Конрад фон Дегенфелд. Той е опекун на Йохан, херцог в Швабия и син на крал Рудолф I. Той основава резиденцията си, дворец Дегенфелд, в Дегенфелд при Швебиш Гмюнд.

От 1456 г. резиденцията на фамилията е замък Бург Хоенейбах при Айбах (днес част от Гайслинген ан дер Щайге). През 1596 г. Йохан Христоф фон Дегенфелд построява дворец Нойхауз.

През 1597 г. резиденцията дворец Дегенфелд в Гмюнд е продадена за 17 500 талер на херцог Фридрих I (1557-1608) от Вюртемберг.

През 1625 г. Христоф Мартин фон Дегенфелд е издигнат на фрайхер. Неговата дъщеря, Мари Луизе цу Пфалц (1634–1677) е втората съпруга на курфюрст Карл I Лудвиг от Пфалц, с когото има 13 деца, от които остават само осем живи и само най-голямата ѝ дъщеря Каролине се жени и има деца. Понеже тя се отказва от всички курфюрстки искания тя и нейните деца получават през 1670 г. Стеббах и рау-графска титла. Нейната дъщеря, рау-графиня Каролине, се омъжва 1683 г. за Майнхард фон Шомберг, Duc de Schomberg и 1. Duke of Leinster (1641–1719), син на убития в Ирландия маршал Фридрих фон Шомберг. През 1704 г. господството Ротенберг на род Кронберг отива към род Дегенфелд.

Значими представители[редактиране | редактиране на кода]

Днес фамилията Дегенфелд-Шонбург живее в дворец Айбах при Гайслинген (Баден-Вюртемберг). Друга линия на фамилията Дегенфелд-Шонбург живее до днес в дворец Шомберг при Геминген-Щеббах.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Johann Brandmüller: Historisches und geographisches Lexikon Band II. 1726
  • Johann Friedrich Gauhe: Genealogisch-Historisches Adels-Lexicon. Verleger: Johann Friedrich Gleditsch, Leipzig 1740
  • Klemm: Zum 600jährigen Jubileum der Familie von Degenfeld. In: Württembergische Vierteljahreshefte für Landesgeschichte, Jahrgang IV, 1881
  • Isidor Fischer: Die Ritter von Degenfeld. In: Heimatbuch für Weißenstein und Umgebung, 1. Teil, Heimatgeschichte, Schwäbisch Gmünd 1927
  • Gengenbach: Aus der Geschichte der Grafen von Degenfeld. In: Helfenstein - Geschichtliche Mitteilungen von Geislingen und Umgebung, 16. Heft, Geislingen 1959
  • Genealogisches Handbuch des Adels, Band 58, Adelslexikon, C.A. Starke Verlag, 1974

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]