Делчо Пандов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Делчо Пандов
български публицист и преводач
Роден
Починал

Делчо Пандов е български публицист и преводач.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 10 октомври 1895 г. в село Узунджово, област Хасково. Завършва Хасковската държавна мъжка гимназия „Петко Каравелов“, след което се установява в Хасково. Автор и редактор е на ученическия хумористичен вестник „Жило“. Сътрудничи на вестниците „Илюстрация светлина“, „К'во да е“ и земеделския „Пладне“. Заедно с Кирчо Латев, по време на управлението на БЗНС, е редактор на хасковския седмичник „Нива“. През 1924 г. е редактор на вестник „Хасковска поща“. В периода 1942 – 1944 г. е редактор на вестник „Народен глас“, а след това в земеделския „Клас“ и комунистическите „Народна борба“ и „Родопска борба“.[1]

Автор е на злободневки, забавни стихчета и фейлетони. Подписва се с псевдонимите Чер пипер, Свободкин, Стремски, Фигляр и др. Превежда от руски детските разкази на Михаил Зощенко, които публикува в местния печат, а през 1931 г. в книгата „Весели разкази“.[1]

Умира на 3 ноември 1961 г. в Хасково.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Димов, Недялко. История на град Хасково 1912 – 1945. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2005. ISBN 954-07-2228-4. с. 603 – 604. (на български)