Делчо Чолаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Делчо Чолаков
български политик
Роден
Починал

НаградиОрден „Георги Димитров“
Политика
ПартияБългарска комунистическа партия
Народен представител в:
I НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   

Делчо Георгиев Чолаков е български политик от БКП, генерал-майор, заслужил деятел на физкултурата и спорта.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Делчо Чолаков е роден на 10 октомври 1910 г. в Панагюрище. През 1929 г. се премества в София и започва работа като обущар. Там става секретар на РМС в кв. Редута. През 1931 г. става член на РМС, а от следващата година и на БКП. През 1942 г. става партизанин в партизанска бригада „Георги Бенковски“. След Деветосептемврийския преврат е последователно секретар на V районен комитет на БКП в София (1956), секретар на ГК на БКП в София. От 1951 г. до 1953 г. е помощник-министър на МВР по политическата част. От 1951 г. е генерал-майор. В периода 1964 – 1970 г. е председател на ГК на ОФ в София. През 1970 г. е избран за председател на Градския комитет на борците против фашизма и капитализма в София.[1] Остава на тази позиция до 1984 г. Член е на Централната контролно-ревизионна комисия на БКП. От 1958 до 1966 г. е кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1966 до 1971 г. и член на ЦК на БКП. Награждаван е с орден „Георги Димитров“. [2] С указ № 2068 от 9 октомври 1980 г. е обявен за Герой на социалистическия труд. Носител е на ордени „Народна република България“ I степен, „Народна свобода 1941 – 1944 г.“, „9 септември 1944 г.“ и „Кирил и Методий“ I степен.[3] Умира на 13 декември 1987 г.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, Централен държавен архив, София, 2003, с. 462, архив на оригинала от 2 февруари 2017, https://web.archive.org/web/20170202065856/http://gov.archives.bg/guides/12_P_BKP2.pdf, посетен на 29 януари 2017 
  2. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 157
  3. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 203
  4. Дейков, И. Военната слава на Панагюрище: Справочник. Изд. Богианна, 2007, с. 50