Демирхисарско благотворително братство
| Демирхисарско благотворително братство | |
 Настоятелството на братството | |
| Информация | |
|---|---|
| Тип | благотворителна организация |
| Основана | 1891 година |
| Положение | несъществуваща |
| Седалище | София |
| Езици | български |
| Ръководител | Александър Илиев |
Демирхисарското благотворително братство е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от района Битолския Демирхисар, съществувала в българската столица София.
История[редактиране | редактиране на кода]
Дружеството е създадено през 1891 година в София от бежанци от Демирхисар.
На Учредителния събор на македонските бежански братства от 28 ноември 1918 година до 1 януари 1919 година представители на братството са Ст. Иванов и П. Конев.[1] Делегати на братството на обединителния конгрес на СМЕО и МФРО от януари 1923 година са Александър Илиев, М. Мастев и С. Калчинов.[2]
За официален празник на братството е определен 20 юли Илинден, а знамето на организацията е червено с лика на Александър III Македонски в средата. Към 1925 година председател на организацията е Александър Илиев, подпредседател - Цветан Петров, секретар - Петър Илиев, касиер - Иван Илиев, а Георги Стоянов, Илия Николов и Иван Н. Стоянов са съветници.[3][4][5]
На 13 декември 1925 година на общо събрание братството избира настоятелство в състав Кръстю Михайловски (председател), Благой Делчовски (подпредседател), Стоян С. Трайчев (секретар), Христо Деспотов (касиер) и съветници Стоян Колчинов, Мише Колчинов и Иван Георгиев.[6]
През 1935 година в ръководството влизат Михаил Иванов Генадиев, Константин Димитров Михайлов, Борис Антонов Димитров, Сотир Михайлов Божинов, Никола Талев Алавантиев, Никола Пръчков Василев, Кирил Христов Нечев, Димитър Атанасов Михайлов и Христо Анастасов Антонов. През 1936 година в управителното тяло са Кръстю Недев Михайлов, Иван Илиев Мойсов, Силян Спиров Трайчев, Димитър Иванов Божинов и Наум Наумов Велков. Същата година се взема решение за създаване на ефория за управление на братствения имот – дюкян на ул. „Раковска“ 208. В 1938 година в управителното тяло влизат Иван Илиев Мойсов (председател), Велко Дойчинов Радичев (подпредседател), Трайко Иванов Найденов (секретар), Димитър Иванов Божинов (касиер), членове са Мише Иванов Калинов, Христо Деспотов Трайков и Стоян Тренчов Янкулов. В контролната комисия са Георги Андреев Гинев (председател), а Стоян Блажев Трайков и Никола Спасов Стойков са членове.[7]
Към 1941 година председател на братството е Иван Илиев.[8]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ "Устав на Демирхисарското (Битолско) благотворително братство", София, 1925 година // strumski.com, 17.3.2022.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 555.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ II (92). София, СМЕО, 8 януари 1925. с. 3.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ IV (142). София, СМЕО, 5 януари 1926. с. 3.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 556 – 557.
- ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
