Десоциализация

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Десоциализацията (лат. de – „отсътствие“, „отстраняване на каквото и да е“ + фр. socialisation – „социализация“) е процес на загубата на възможност за социална интеракция и взаимодействие (което може да бъде причинено от външни или вътрешни фактори) [1], или също загубата от индивида на социалните ценности и норми вследствие на каквито и да е външни фактори. Това е обратният на социализацията процес. Десоциализацията е процес, при който индивидът губи своята социална роля и съответно загуба на социални позиции, власт или престиж, които са свързани с нея (например след оттегляне от спортна кариера), като индивидът може да преживее загуба на социална идентичност, резултираща в криза на идентичността, загуба на социален статус, загуба на образа-за-себе-си и само-чувствието, както и трудност в намирането на заместваща активност или друга социална група [2]. Десоциализацията може да бъде отчуждение от своята група или социума поради вътрешни причини, тоест тук акцентът е отчуждаването и загубата на вътрешната обвързаност, а не толкова „излизането“ извън групата поради външни фактори.

Десоциализацията може да се наблюдава често у шизофреници. Характеризира се от невъзможност за съчувствие, да се почувства близост или да се оформят близки отношения с другите.

Обратният, възстановителен процес е ресоциализация [2].

Темата е често разглеждана по отношение на живота в затворите и поведение на затворниците, заради драстичната смяна в социалните роли (и загубата на такива) след влизане в затвор [3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. desocialization, Merriam Webster
  2. а б desocialization, answers.com
  3. Peretti, Peter, Desocialization-Resocialization Processes within the Prison Walls, 12 Canadian J. Corrections 59 (1969 – 1970)

Допълнителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Dean Jaros, Biochemical Desocialization: Depressants and Political Behavior, Midwest Journal of Political Sciencер Vol. 16, No. 1 (Feb., 1972), pp. 1 – 28 [1]
  • Norman Cameron, Ann Magaret, Behavior pathology, Oxford, England: Houghton Mifflin. (1951). xvi 645 pp. [2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]