Дете Голомеше

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Дете Голомеше

Дете Голомеше е герой от българския юнашки епос с необикновена сила и смелост.[1]

Дете Голомеше е от децата юнаци в народното творчество, които са представяни само като деца – не се казва нищо за родителите им, нито въобще за произхода им; нямат дори лични имена, а са представяни с някоя характерна за тях черта; външният им вид е детски и са представени като деца, но се проявяват като по-силни и смели дори от възрастни юнаци.[2] Смята се, че „в песните за тях има остатъци от стари митични представи и легенди, които по-късно са могли да бъдат прехвърлени върху исторически лица от по-ново време“ (Петър Динеков), но е изключително трудно, почти невъзможно да се открие историческата им основа.[3]

Народна песен описва Дете Голомеше, когато героят Темишвара Гюро го среща край Бяло море – то играе голишаво на плажа, коремчето – мешето му – се вижда голо:[1][2]

Ка отиде покрай слано море,
отсрекя му дете голо, босо,
гологлаво дете, голомеше,
до мишките в песок запретано,
дек' си игра со дробни камчина.

Темишвара Гюро е решил да се жени и си е избрал за кум Крали Марко, а за стар девер – Янкул войвода; както често се случва в народните песни, той поканва за млад девер първия срещнат – Дете Голомеше, като му предоставя да си избере дрехи, оръжие и кон от своите, а Дете Голомеше прави юнашки избор. След като взимат булката и срещат по пътя страховития Черен арапин, всички се уплашват, предават му даровете си и избягват, само Дете Голомеше отказва да предаде поверената му булка, предизвиква на двубой Черния арапин и го убива. Взима всички дарове и завежда булката при жениха, където заварва всички да ядат и пият, споменавайки го като мъртъв. Възмутен от поведението им пред Арапина, той налага всички с боздугана си, включително и Крали Марко. Сходен разказ се среща и в песен за Крали Марко, в която той е в ролята на Дете Голомеше; в народните песни образуването на варианти, приписване на подвизи на един или друг герой, смесването/заменянето на имена е постоянно явление.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Открийте още информация за Дете Голомеше в нашите сродни проекти:

  1. а б Динеков, Петър. Български фолклор. Част първа. 4 изд. София, Български писател, 1990. с. 489 – 490.
  2. а б Венедиков, Иван. Медното гумно на прабългарите. с. 68 – 69.
  3. Динеков, Петър. Български фолклор. Част първа. 4 изд. София, Български писател, 1990. с. 485 – 486.
  4. Динеков, Петър. Български фолклор. Част първа. 4 изд. София, Български писател, 1990. с. 464, 489 – 490.