Направо към съдържанието

Дете (его състояние)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за его състоянието Дете. За архетипа Дете вижте Дете (архетип).

Дете е термин от трансакционния анализ и е едно от трите его състояния, които постулира Ерик Бърн. Според него Дете е „тази част от личността, която се е съхранила в детството…и всеки човек, на всяка възраст може да има чувства, мисли и поведение като в детството“[1]. Според друго определение то е „набор от чувства, отношения и модели на поведение, които са отживелици от собственото детство на индивида“[2]. Ерик Бърн нарича още това его състояние Археопсихика (от гръцки най-стара психика/душа)[3].

В структурен план его състоянието Дете се дели на три:

  • Дете в Детето – Това е първичното усещане да си малък
  • Възрастен в Детето – Това е тази част, която е творческа, интуитивна и даротива. Ерик Бърн я нарича „Малкия Професор“.
  • Родител в Детето – Това е тази част, в която са формите на поведение и чувстване, усвоени от родителите.

Във функционален план се подразделя на две:

  • Свободно Дете, за което са присъщи спонтанност, независимост, импулсивност, творчество и егоцентричност.
  • Адаптирано Дете – То е ограничено от Родителя. Движещи елементи са страха, чувството за вина, стремежа към нагласа.

В Адаптираното дете има две основни нагласи – Подчинено дете и Бунтовно



се дете. И двете нагласи се проявяват в отговор на въздействията на Родителя.

За Адаптираното и Естественото Дете Ерик Бърн казва:

Адаптираното Дете действа под влияние на Родителя и изменя своето естествено поведение – с жалби и уклончивост. Естественото Дете е по-свободно, по-импулсивно и повече проявява своите слабости. Детето в много отношения е най-ценният аспект на личността и ако намира нормални и здравословни начини за себеизразяване и наслаждение, то дава плодотворен принос в жизнеността и щастието на индивида

[4]

Детето може да се познае по два вида белези:

  • Физически белези, които се състоят в сълзи, трепереща устна, цупене, свиване на рамене, сведен поглед, дразнене, възхищение, смях, гризене на нокти, кикотене и други.
  • Словесни белези като например „искам“, „не знам“, „не ме интересува“, „по-голям“, „най-голям“, „по-добър“, „най-добър“[5][6]
  1. Берн Э., Познай себя. О психиатрии и психоанализи – для всех, кто интересуется, Литур, Екатеринбург, 2002, стр. 279
  2. Erskine, R. Ego structure, Intrapsychic Function, and Defense Mechanisms: A Commentary on Eric Berne`s Original Theoretical Concept. B: Transactional Analysis Journal, 1988/1, стр. 77
  3. Ирена Левкова, Жизнен сценарий и развитие на личността, изд. Фабер, 2003, стр. 23, ISBN 954-775-266-9
  4. Берн Э., Лидер и группа. О структуре и динамике организаций и групп, Екатеринбург, 2002, стр. 167
  5. Левкова, Ир., Транзакционен анализ, изд. ПСИДО, 2008, стр. 48 – 49, ISBN 978-954-9996-45-6
  6. Трябва да се отбележи, че тези изрази са най-типичните, но това не означава че казани винаги еднозначно показват его състояние Дете. Интонацията и други белези като физическите могат да потвърдят или отрекат наличието на кое да е его състояние