Родител (его състояние)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Родител е термин от транзакционният анализ и едно от его състоянията, постулирани от Ерик Бърн. Родителят още се нарича екстеропсихика (от гръцки език екстеро – външен и психе – психика, тоест въшна психика)[1]. Той е набор от записи в мозъка на външни събития, които са неоспорвани и наложени. Според Р. Ерксин това състояние не е идентично с даден родител, а е негова детска интернализация, погледът на малкото дете за своя родител[2]. Възрастният трябва в даден период от живота да преразгледа записите в Родителя и Детето[3].

Тук също има деление от структурна и функционална гледна точка: Структурна:

  • Дете в Родителя
  • Родител в Родителя
  • Възрастен в Родителя

Функционална:

  • Критичен Родител – Има своята конструктивна и деструктивна част. При конструктивната той контролира и поставя правилата, а при деструктивната наказва, забранява, дори и без причина.
  • Грижовен Родител – Той подкрепя, защитава, притеснява се и други.

Според Томас Харис, Родителят се различа по словесни и физически белези[4]:

  • Словесни белези: „веднъж завинаги“, „никога“, „трябва“, „глупост" и производни изрази на тази дума, „нахален“, „отвратителен“, „тъп“, „миличко“, „синко“, „длъжен си“[5].
  • Физически белези: "тропане на крака, ръце на кръста, клатене на глава, „ужасен на вид“, скръстени на гърдите ръце, кършене на ръце, цъкане, въздишане, погалване на някого, сбръчкано лице, свити устни, назидателно вдигнат пръст и други.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ирена Левкова, Жизнен сценарий и развитие на личността, изд. Фабер, 2003, стр. 21, ISBN 954-775-266-9
  2. Erskine, R, Integrative psychotherapy in action, New York, стр. 89
  3. Харис, Т., „Аз съм добър, ти си добър“, София, 1991
  4. Следващото описание на тези белези е взето от Харис, Т., „Аз съм добър, ти си добър“, София, 1991, стр. 101 – 102
  5. Трябва да се отбележи, че тези изрази са най-типичните, но това не означава, че казани винаги еднозначно показват его състояние Родител. Интонацията и други белези като физическите могат да потвърдят или отрекат наличието на кое да е его състояние