Дечо Гешев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Дечо Гешев
български офицер от интендантството
Дечо Гешев през септември 1878 г.
Дечо Гешев през септември 1878 г.

Роден
Починал
8 декември 1932 г. (73 г.)

Образование Национален военен университет

Дечо Кръстев Гешев (до 1945 г. се изписва Дѣчо) е български офицер, генерал-майор от интендантството, командир на 1-ва рота от 5 пехотен дунавски полк през Сръбско-българската война (1885), началник на Главното интендантство през Балканската война (1912 – 1913).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Дечо Гешев е роден на 30 ноември 1859 г. в Шумен, Османска империя. През 1880 г. завършва с 2-ри випуск на Военното на Негово Княжеско Височество училище и на 30 август е произведен в чин подпоручик. Служи в Шуменска №19 пеша дружина и на 30 август 1883 г. е произведен в чин поручик. Взема участие в Сръбско-българската война (1885) като командир 1-ва рота от 5 пехотен дунавски полк[1], като участва в Сливнишкото сражение на 5, 6 и 7 ноември, където е ранен.[2]

След войната на 24 март 1886 г. е произведен в чин капитан, а на 2 август 1890 в чин майор. През 1891 г. като майор от 13 пехотен рилски полк е командирован за обучение в Интендантската академия във Виена, която завършва през 1894 година.[3] След завръщането си, през 1896 г. е произведен в чин подполковник, а през 1903 г. в чин полковник. Назначен е за помощник на главния интендант в Министерството на войната, на която служба е до 1909 г., на 3 август е произведен в чин генерал-майор и същата година е уволнен от служба.

По време на Балканската война (1912 – 1913) е мобилизиран и назначен на най-висшата интендантска длъжност – Главен интендант.[4] След края на войните отново е уволнен от служба.

Генерал-майор Дечо Гешев умира на 8 декември 1932 г.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Христов, с. 190
  2. Христов, с. 192
  3. Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 78. (Цит: ДВ №215, 2 октомври 1891; ВИ, № 42, 13 август 1894; Списък на генералите и офицерите (1903), с. 16)
  4. Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том VII – Действията на тракийския операционен театър първото примирие до края на войната“, София, 1935, Държавна печатница, с. 529

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България