Направо към съдържанието

Джеймс Дийн

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Джеймс Дийн
James Dean
американски актьор
Роден
Джеймс Байрон Дийн
Починал
Колейм, Калифорния, САЩ
ПогребанСъединени американски щати
РелигияКвакери[1]
Националност САЩ
Учил вКалифорнийски университет – Лос Анджелис
Работилактьор
Работил вУорнър Брос.
Актьорска кариера
Активност1951-1955
Златен глобус1956 година посмъртно за най-добър актьор
Подпис
Уебсайтwww.jamesdean.com
Джеймс Дийн в Общомедия

Джеймс Дийн (на английски: James Dean) е американски актьор. [2] През 1999 година Американският филмов институт включва Дийн под Номер-18 в класацията на най-големите мъжки звезди на класическото холивудско кино[3].

Два пъти е номиниран за Оскар (след смъртта си), посмъртно награден със Златен глобус, превърнал се в идол на американското кино и получил статут на легенда след ненавременната си смърт. Изиграва само 3 сериозни роли преди смъртта си - във филмите „Бунтовник без кауза“ (Rebel Without a Cause), „На изток от рая“ (East of Eden) и „Гигант“ (Giant).

Умира в автомобилна катастрофа, карайки с превишена скорост новото си Порше 550 Spyder.

Повече от 50 години след неговата смърт, интересът към неговата личност продължава. Кръстовището, където намира смъртта си, от 2005 година носи неговото име. Някои негови биографи предполагат, че може би се е самоубил, тъй като приживе е печелил много състезания с леки коли и мотори, а 2 дни преди катастрофата жената, в която е бил лудо влюбен, се жени за друг.[източник? (Поискан преди 12 дни)]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и първи стъпки в актьорската професия

[редактиране | редактиране на кода]

Дийн е роден на 8 февруари 1931 г. в Марион, Индиана. Той е единственото дете на Милдред Мари Уилсън и Уинтън Дийн. Сам твърди, че майка му е отчасти индианка и че баща му принадлежи към „линия от коренни жители, която може да се проследи до „Мейфлауър“. Шест години след като баща му изоставя земеделската работа, за да стане зъботехник, Дийн се мести със семейството си в Санта Моника, Калифорния. Там е записан в държавното училище „Брентуд“ в квартал Брентуд в Лос Анджелис, но скоро след това е преместен в началното училище „Маккинли“. Семейството прекарва няколко години там и според всички сведения Дийн е много близък с майка си. Според Майкъл Деанджелис тя е „единственият човек, способен да го разбере“. През 1938 г. майката на Дийн внезапно получава остра болка в стомаха и бързо започва да отслабва. Умира от рак на матката, когато Дийн е на девет години. Неспособен да се грижи за сина си, бащата на Дийн го изпраща да живее с леля си и чичо си, Ортенс и Маркъс Уинслоу, във фермата им във Феърмаунт, Индиана, където е отгледан в квакерското им домакинство. Бащата на Дийн служи във Втората световна война и по-късно се жени повторно.[4]

Дийн през 1953 г. (22-годишен)

През юношеските си години Дийн търси съвета и приятелството на местен методистки пастор, преподобния Джеймс Деуирд, който изглежда е оказал формиращо влияние върху него, особено върху бъдещите му интереси към коридата, автомобилните състезания и театъра. Според Били Дж. Харбин, Дийн е имал „интимна връзка със своя пастор, която е започнала в последната му година в гимназията и е продължила много години“.[5] Предполагаема сексуална връзка е предложена в книгата на Пол Александър от 1994 г. „Булевардът на разбитите мечти: Животът, епохата и легендата за Джеймс Дийн“.[6] През 2011 г. се съобщава, че Дийн веднъж се е доверил на Елизабет Тейлър, че е бил сексуално малтретиран от свещеник приблизително две години след смъртта на майка си.[7] Други доклади за живота на Дийн също предполагат, че е бил сексуално малтретиран от ДеУирд или като дете, или като тийнейджър.[5][6]

Общото представяне на Дийн в училище е изключително и той е сред успешните и харесвани ученици. Играе в бейзболния и баскетболния отбор, участва в театралния кръжок и се състезава в публична реч чрез Асоциацията на съдебните експерти на гимназиите в Индиана. След като завършва гимназия „Феърмаунт“ през май 1949 г., той се завръща в Калифорния, за да живее с баща си и мащехата си, Етел Кейс Дийн.[4] Записва се в колежа „Санта Моника“ и избира профил право. Прехвърля се в Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA) за един семестър[8] и сменя специалността си на драматургия. Опитът му да се помири с баща си завършва с безизходица на „необщителен антагонизъм“, причинена от усилията на Уинтън да го насочи към по-традиционна кариера.[9] Той се зарича в братството „Сигма Ню“, но никога не е посветен. Докато е в UCLA, Дийн е избран от група от 350 актьори да изиграе Малкълм в „Макбет“. По това време той започва да играе и в работилницата на Джеймс Уитмор. През януари 1951 г. напуска Калифорнийския университет в Лос Анджелис, за да се посвети изцяло на актьорска кариера.[10][11] За стремежа си Дийн по-късно казва: „Решението да играя никога не е било провокирано. Целият ми живот е прекаран в драматична демонстрация на самоизразяване.“[12]

Смърт

[редактиране | редактиране на кода]

Страстта по автомобилните състезания

[редактиране | редактиране на кода]
Дийн и неговото Porsche Super Speedster 23F на състезанията в Палм Спрингс, март 1955 г.

През 1954 г. у Дийн възниква идеята за кариера в моторните спортове. След края на снимките на „На изток от Рая“ той закупува различни превозни средства, включително Triumph Tiger T110 и Porsche 356.[13][14] Точно преди началото на снимките на „Бунтовник без кауза“, той се състезава в първото си професионално състезание на Palm Springs Road Races, което се провежда в Палм Спрингс, Калифорния, на 26-27 март 1955 г. Дийн печели първо място в класа за начинаещи и второ място в основното състезание. Състезанията му продължават в Бейкърсфийлд месец по-късно, където завършва първи в своя клас и трети в генералното класиране.[15] Дийн се надява да се състезава в Indianapolis 500, но натовареният му график му попречва да го стори.[16]

Последното състезание на Дийн се провежда в Санта Барбара в Деня на паметта, 30 май 1955 г. Не успява да завърши състезанието поради спукано бутало.[15][17] На кратката му кариера е сложен край, когато Warner Brothers му забраняват да участва в състезания по време на продукцията на „Гигант“.[18] Дийн е завършил снимките на сцените си и филмът е в постпродукция, когато решава да се състезава отново.

Копнеейки да се върне към „освобождаващите перспективи“ на моторните състезания, Дийн заменя своя Speedster с нов, по-мощен и по-бърз Porsche 550 Spyder от 1955 г. и участва в предстоящото състезание Salinas Road Race, насрочено за 1-2 октомври 1955 г.[19] На 30 септември актьорът е придружен от координатора на каскадите Бил Хикман, фотографът на Collier Санфорд Рот и Ролф Вютерих, немският механик от фабриката на Porsche, който е поддържал колата Spyder на Дийн, „Малкото копеленце“.[20][21] Вютерих, който е насърчил Дийн да кара колата от Лос Анджелис до Салинас, за да я разработи, е придружил Дийн в Porsche. В 15:30 ч. Дийн е глобен за превишена скорост, а също и Хикман, който го е следвал в друга кола.[22]

Катастрофата

[редактиране | редактиране на кода]
Кръстовището на шосе 46 и щатски път 41 е преименувано на Мемориално кръстовище „Джеймс Дийн“. Действителното място на инцидента обаче е приблизително на 100 фута (0,019 мили) на юг, а несъответствието се дължи на по-късен ремонт на пътя.

На 30 септември,[23] докато групата се движи на запад по шосе 466[24] (понастоящем SR 46) близо до Чоламе, Калифорния, приблизително в 17:45 ч.,[25] Ford Tudor от 1950 г., управляван от 23-годишния студент от Калифорнийския политехнически държавен университет Доналд Търнъпсийд, се движи на изток. Търнъпсийд завива наляво на магистрала 41, насочвайки се на север, към Фресно пред насрещното Porsche.[20][26][27] Дийн, неспособен да спре навреме, се блъска откъм страната на пътника на Ford-а, в резултат на което колата на Дийн подскача по тротоара към магистралата. Пътникът на Дийн, Вютерих, е изхвърлен от Porsche-то, докато Дийн остава заклещен в колата и получава множество фатални наранявания, включително счупен врат.[28] Търнъпсийд получава само леки наранявания.[29]

Свидетели на инцидента са няколко други преминаващи коли, чиито шофьори спират, за да помогнат. Биографът на Дийн, Джордж Пери, пише, че жена с опит като медицинската сестра се втурва към Дийн и засича слаб пулс. От друга страна, Пери пише и че „смъртта изглежда е била мигновена“.[28] Дийн е обявен за мъртъв при пристигането си малко след като пристига с линейка във Военната мемориална болница Пасо Роблес в 18:20 ч.[30]

Избрана филмография

[редактиране | редактиране на кода]
Година Филм Оригинално заглавие Роля Режисьор
1955 На изток от рая East of Eden Кейлъб Траск Елия Казан
1955 Бунтар без кауза Rebel Without a Cause Джим Старк Никълъс Рей
1956 Гигант Giant Джет Ринк Джордж Стивънс

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ edition.cnn.com
  2. ↑ IMDb.com
  3. ↑ AFI's 100 Years ... 100 Stars // American Film Institute, 16 юни 1999. Архивиран от оригинала на 13 януари 2013. Посетен на 20 февруари 2012.
  4. ↑ а б James Dean: A Rebel's Life in Pictures. Time Inc. Books, October 1, 2016. ISBN 978-1-68330-550-7. с. 26.
  5. ↑ а б Вижте също Joe and Jay Hyams, James Dean: Little Boy Lost (1992), p. 20, които разказват, че Дийн е бил малтретиран като тийнейджър от ранния му ментор Деуирд и го описват като първата хомосексуална среща на Дийн (въпреки че самият ДеУирд до голяма степен е описвал връзката си с Дийн като напълно конвенционална).
  6. ↑ а б Paul Alexander, Boulevard of Broken Dreams: The Life, Times, and Legend of James Dean, Viking, 1994, p. 44.
  7. ↑ Sessums, Kevin. Elizabeth Taylor Interview About Her AIDS Advocacy, Plus Stars Remember // The Daily Beast, March 23, 2011. Посетен на March 24, 2011.
  8. ↑ Notable Actors | UCLA School of Theater, Film and Television // Tft.ucla.edu, February 11, 2010. Архивиран от оригинала на July 13, 2010. Посетен на October 16, 2010.
  9. ↑ Springer, Claudia. James Dean Transfigured: The Many Faces of Rebel Iconography. University of Texas Press, 2013. ISBN 978-0-292-75288-7. с. 13.
  10. ↑ The unseen James Dean // The Times. London, March 6, 2005. Посетен на January 6, 2010.
  11. ↑ Notable Alumni Actors // UCLA School of Theater, Film and Television. Архивиран от оригинала на October 6, 2014. Посетен на September 29, 2014.
  12. ↑ Hopper, Hedda. From Farm Boy To Film Stardom // Omaha World-Herald. April 10, 1955. с. 108.
  13. ↑ Wasef and Leno (2007) pp. 13–19.
  14. ↑ Perry, p. 151.
  15. ↑ а б Raskin (2005) pp. 47–48; 68–71; 73–74; 78–81; 83–86
  16. ↑ Perry (2012) p. 162.
  17. ↑ Racing Record // jamesdean.com. Архивиран от оригинала на January 1, 2015. Посетен на December 21, 2014.
  18. ↑ Raskin (2005) pp. 101–02.
  19. ↑ Raskin (2007) pp. 111–15.
  20. ↑ а б Perry (2012) pp. 11–12.
  21. ↑ Die Porsche-Saga: Geschichte einer PS-Dynastie. Bastei Entertainment, September 21, 2012. ISBN 978-3-8387-1202-4. с. 233.
  22. ↑ Middlecamp, David. Photos From the Vault // SanLuisObispo.com. San Luis Obispo Tribune, September 30, 2005. Архивиран от оригинала на October 6, 2013. Посетен на October 6, 2013.
  23. ↑ Goodman, Ezra (September 24, 1956). "Delirium over dead star". Life. Vol. 41 no. 13. pp. 75–88.
  24. ↑ Movie Star James Dean Dies in Auto Crash // San Luis Obispo Telegram-Tribune. October 1, 1955. с. 1.
  25. ↑ James Dean dies in car accident // A&E Television Networks, November 13, 2009.
  26. ↑ Moda, Scuderia. Information about James Dean from historicracing.com
  27. ↑ Remembering James Dean's death on Highway 46 // YourCentralValley.com; KSEE24 and CBS47. September 30, 2019.
  28. ↑ а б Perry (2012) pp. 14–15.
  29. ↑ From the Archives: Film Star James Dean Killed in Auto Crash // Los Angeles Times. October 1, 1955.
  30. ↑ Raskin (2005) p. 129.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]


Нормативен контролРедактиране в Уикиданни
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Джеймс_Дийн&oldid=12737713“.