Джейрън Ланиър
| Джейрън Ланиър Jaron Zepel Lani | |
| американски компютърен специалист | |
 Джейрън Ланиър, 2006 г. | |
| Роден | |
|---|---|
| Националност |  САЩ |
| Работил в | Колумбийски университет Майкрософт (2006)[1] |
| Семейство | |
| Деца | 1 |
| Уебсайт | www.jaronlanier.com |
| Джейрън Ланиър в Общомедия | |
Джейрън Ланиър (на английски: Jaron Zepel Lanier[2]) е американски компютърен специалист,[3] учен в областта на визуализацията на данните и биометрични технологии, както и е автор на термина виртуална реалност.[4]
Футуролог, популяризатор на науката, композитор, философ и предприемач. Енциклопедия Британика го включва в списъка на 300-те най-големи изобретатели в историята на човечеството. Ланиър композира класическа музика и колекционира редки музикални инструменти като някои духови и струнни инструменти от Азия. Заедно с българския композитор и пианист Марио Григоров композират саундтрака към документалния филм „Третата вълна“ (на английски: The Third Wave). През 2010 г. е номиниран от списание „Тайм“ за един от 100-те най-влиятелни хора (на английски: TIME 100 list).[5] През октомври 2014 г. е отличен с Наградата за мир на немските книгоразпространители.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 3 май 1960 г. в Ню Йорк, САЩ, в еврейско семейство на емигранти от Европа.[6] Майка му Лили емигрира на 15 години, след като оцелява в концентрационен лагер. Баща му Елери е син на украински евреи, избягали от погромите.[7] Той работи в Ню Йорк като архитект, художник, писател, учител и радиомодератор, тя като пианистка, художничка и танцьорка. Те се преименуват от Zepel на Ланиър след раждането на Джейрън, за да го предпазят от антисемитизъм. Майка му загива при автомобилна катастрофа, когато той е на 9 години. На 13 години, без да е завършил средното си образование, започва да слуша лекции в Университета на Ню Мексико. Тук се среща с Марвин Мински и Клайд Томбо.
Творчество
[редактиране | редактиране на кода]В началото на 80-те години работи в научната лаборатория на Атари, където разработва музикалната космическа игра „Лунен прах“, както и ръкавицата за подпомагане на виртуалната реалност (Data Glove) – ръкавица, с помощта на която може да се приемат предмети от виртуалното пространство. През 1992 г. започва да композира професионално музика и да разработва музикални инструменти. Той се изявява на сцената заедно с артисти като Филип Глас, Орнет Колман, Тери Райли и Йоко Оно.[8]
Философски и технически идеи
[редактиране | редактиране на кода]
Джейрън Ланиър се смята за баща на понятието виртуална реалност, въпреки че първото споменаване на понятието е в роман на Деймиън Бродерик от 1982 г.: Judas Mandala. Но Ланиър демонстрира сравнително рано техническите възможности за нейното създаване. Работи известно време върху изследване на техническите възможности на интернет, представляващ един краткосрочен университетски проект. Той развива идеята за аватарите, виртуалната камера за телевизията и 3D графиката за киното.
В същото време Ланиър е известен с критиките си за определени аспекти на редица съвременни технологии. Той критикува някои аспекти на изкуствения интелект и нюансирани варианти на елементи от Трансхуманизма. Ланиър критикува прекомерното според него надценяване на колективния интелект. Според него той може да се използва при предвиждане за изборни резултати, цени на пазара, но едва ли за представяне на знания. Според него проекти като Уикипедия са плод на този колективен интелект и затова изразяват само средностатистическото мнение на анонимна маса. Той смята, че представянето на знанията изисква проявата на личната компетентност и отговорност.[9] Той самият обяснява своето отношение към колективния интелект с историята на своите предци, които стават жертва на определени идеи, намерили почва в масите, като например националсоциализма. През 2010 г. критикува концепцията за отворен код, като една от формите на дигиталния маоизъм.
Библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Information Is an Alienated Experience, Basic Books, 2006, ISBN 0-465-03282-6
- You Are Not a Gadget: A Manifesto,[10] New York : Alfred A. Knopf, 2010, ISBN 978-1-84614-341-0
- Who Owns the Future?, San Jose: Simon & Schuster, UK: Allen Lane, 2013, ISBN 978-1-846145223
- Dawn of the New Everything: Encounters with Reality and Virtual Reality, New York: Henry Holt and Co., 2017, ISBN 9781627794091
- Ten Arguments for Deleting Your Social Media Accounts Right Now, New York: Henry Holt and Co., 2018, ISBN 978-1-250-19668-2
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.jaronlanier.com
- ↑ Lewis, Peter H. Sound Bytes; He Added 'Virtual' to 'Reality' // The New York Times, 25 септември 1994. Архивиран от оригинала на 29 юни 2012. Посетен на 4 март 2011.
- ↑ Tech guru Jaron Lanier: 'The danger isn't that AI destroys us. It's that it drives us insane' // The Guardian. Посетен на 23 март 2023.
- ↑ Virtual reality: Meet founding father Jaron Lanier // New Scientist. Посетен на 13 юни 2017.
- ↑ Reed, Dan (2010-04-29). "Jaron Lanier - The 2010 TIME 100". TIME. Retrieved 2021-06-30.
- ↑ Bloom, Nate. Jewish Stars 5/21 // Cleveland Jewish News, May 21, 2010.
- ↑ Savage, Emily. Renaissance man: Berkeley resident is a musician, a Web guru and the father of virtual reality // J. The Jewish News of Northern California, 20 октомври 2010.
- ↑ Winnie Forster, Lexikon der Computer- und Video-Spielmacher, S. 181f.
- ↑ www.sueddeutsche.de
- ↑ Lanier, Jaron. You Are Not a Gadget: A Manifesto – Jaron Lanier – Google Books. Alfred A. Knopf, 2010. ISBN 9780307269645. Посетен на 1 декември 2019.
  |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Jaron Lanier в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
